Пръстен от Езерово
Инструменти
Основни
Отпечатване/изнасяне
Пръстен от Езерово | |
![]() | |
Характеристики | |
---|---|
Материал | злато |
Маса | 31,3 g |
Писменост | Гръцка азбука |
История | |
Създаване | V век пр.н.е. |
Култура | Траки |
Откриване | 1912 г. Езерово |
Местоположение | Национален археологически институт с музей |
Пръстенът от Езерово е златен пръстен с надпис от V век пр. н.е., открит през 1912 година край село Езерово, Южна България.
Съхранява се в Националния археологически музей в София.[1]
Пръстенът е открит през 1912 година, при разкопки, водени от Рафаил Попов, на тракийска могила в местността „Пърженака“, югоизточно от село Езерово.[2][3] Намерен е заедно с други предмети – златна диадема, златна лъжичка, две триъгълни златни пластини, кръгло бронзово огледало и повредени бронзов съд и бронзова гривна.[4] Въз основа на археологичните и палеографски данни, находката е датирана като не по-ранна от V век пр. н.е., най-вероятно от първата половина на V век пр. н.е.[4]
Пръстенът с обща маса 31,3 грама се състои от отворена халка с максимален диаметър 27 милиметра, прикрепена към краищата ѝ ос и въртяща се около нея овална плочка с размери 17 × 20 милиметра. Плочката е с дебелина 4 милиметра по ръба и е леко удебелена, до 5 милиметра, в средната си част. От долната страна на плочката има грапаво петно с размери 10 × 10 милиметра, вероятно дължащо се на начина на отливането ѝ. От горната ѝ страна е изписан ясно четим текст с гръцки букви, разпределен в 7 реда и още няколко букви в края му, изписани на страничния ръб на плочката:[4]
Макар и изписан с гръцки букви, текстът на надписа от пръстена не е на гръцки или друг добре познат език. Въз основа на датировката и местоположението се предполага, че надписът е на тракийски език, за който има съвсем ограничени данни. В продължение на десетилетия, до откриването на посветителните надписи от Месемврия-Зоне, надписът от пръстена от Езерово е най-дългият известен, предполагаемо тракийски, текст. През годините са правени множество опити за неговото разчитане, които остават недостатъчно убедителни.[5]
Опитите за разчитане на надписа изхождат от приемания за неговото предназначение, както и от определено членение на думите в него, тъй като надписът е в scriptio continua, без прекъсване между думите. След това се търсят аналози на думите в други индоевропейски езици, както древни, така и съвременни, но смятани за повлияни или свързани с тракийския.
Свое разчитане на надписа от пръстена от Езерово предлага и българският езиковед Владимир Георгиев в своята монография „Траките и техния език“ (1977). При разчитането му той изхожда от няколко предпоставки:[4]
На тази основа той тълкува надписа като посвещение от името на жертваната съпруга, като предлага два сходни варианта за превода му:[4]
ΡΟΛΙΣΤΕΝΕ ΑΣ(Ν?) ΝΕΡΕ (Ε?) ΝΕΑ Τ(Ι) ΙΛΤΕΑ ΝΗΣΚΟ Α ΡΑΖΕΑ ΔΟ ΜΕΑΝ ΤΙΛΕΖΥΠΤΑΜ ΙΗ ΕΡΑΖ ΗΛΤΑ
Ролистене, аз, младата ти съпруга, избраната, умирам наред до моя блажено-почивши, която децата отхрани
или
ΡΟΛΙΣΤΕΝΕ ΑΣ(Ν?) ΝΕΡΕΝΕΑ ΤΙΛΤΕΑ ΝΗΣΚΟ Α ΡΑΖΕΑ ΔΟ ΜΕΑΝ ΤΙΛΕΖΥΠΤΑΜ ΙΗ ΕΡΑΖ ΗΛΤΑ
Ролистене, аз, Неренеа Тилтеа, умирам наред до моя блажено-почивши, която децата отхрани