Протон (ракета)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Протон.
Протон (официално означение УР-500) е съветска (по-късно руска) ракета носител, използвана за извеждане на различни товари в космоса. Първото изстрелване на ракетата е направено през 1965 г. и към 2023 г. тя все още е в употреба. Това я прави една от най-успешните тежкотоварни ракети в историята на космическия полет. Всички ракети са построени от ГКНПЦ Хруничев в Москва.[1] Всички ракети се транспортират до космодрума Байконур в хоризонтална позиция и там се обръщат във вертикална малко преди изстрелването.[2]
| Протон | |
 Изстрелване на ракета „Протон“ (снимка на НАСА) | |
| Данни за ракетата | |
|---|---|
| Функция | ракета носител |
| Производител |  ГКНПЦ Хруничев |
| Страна | / СССР, Русия |
| Размери | |
| Височина | 53 m |
| Диаметър | 7,4 m |
| Маса | 693 810 kg (3-та степен) |
| Степени | 3 или 4 |
| Капацитет | |
| Товар до НЗО | 22 000 kg |
| Товар до GTO | 6000 kg |
| История на изстрелванията | |
| Статус | Активна |
| Космодруми |  Байконур |
| Общо изстрелвания | 331 |
| Успешни | 291 |
| Неуспешни | 40 |
| Първи полет | 16 юли, 1965 |
| Забележителни товари | Салют-6, Салют-7, Мир, компоненти на МКС |
| Първа степен | |
| Двигатели | Протон К-1 |
| Тяга | 10 470 kN |
| Гориво | N2O4/UDMH |
| Протон в Общомедия | |
Името на ракетата идва от изкуствените спътници Протон, които са сред първите товари изведени в орбита от такава ракета.
Капацитетът на Протон за товар, изведен в ниска околоземна орбита, е 22 тона, а в междупланетното пространство – около 5 – 6 тона. Сравними с нея са ракетите Делта IV, Атлас V, Ариана 5 и Ангара.
История
Протон първоначално е замислена като „супер“ междуконтинентална балистична ракета. Проектирана е да носи 10 мегатонова (или по-голяма) ядрена бойна глава на разстояние 13 000 километра. Това силно превишава капацитета на повечето междуконтинентални балистични ракети и затова не е използвана като такава. Замислена е от Владимир Челомей с идеята да надвие ракетата Н-1 конструирана от Сергей Корольов. След прекратяването на програмата „Аполо“, използваща американската ракета Сатурн V, Протон става най-тежкия бустер в света до първия полет на Енергия през 1987 година.
В интервала от първия си полет през 1965 до 1970 година ракетата претърпява множество провали, но веднъж усъвършенствана става една от най-надеждните ракети предназначени да извеждат товари в орбита. Около 96% от 300-те изстрелвания са успешни.
С Протон са изстреляни непилотираните полети около Луната в рамките на съветската лунна програма, както и космическите станции Салют. Също така и базовия блок на станция Мир и другите ѝ компоненти, както и двата модула на Международната космическа станция Заря и Звезда. С Протон са изведени много сонди до Луната, Венера, Марс и дори до Халеевата комета.
На 1 март 2006 ракетата се проваля в извеждането на спътника Арабсат 4A. След успешни първа, втора и трета степен, четвъртата свършва по-рано и ракетата не успява да изведе изкуственият спътник в геостационарна орбита. След направени подобрения Протон успешно извежда спътникът Hot Bird 8 на 5 август 2006. На 19 февруари 2007 последната четвърта степен (която не успява да изведе Арабсат в орбита) експлодира над Австралия, което създава облак от космически боклук.
На 5 септември 2007 г. друга ракета Протон-М, този път носеща спътникът JCSAT-11 се проваля, защото първата степен не се отделя от втората. Последвалото изстрелване е успешно.
Протон-М
Последната версия на ракетата е Протон-М. Тя може да изведе от 3 до 3,2 тона в геостационарна орбита или 5,5 тона в геостационарна трансферна орбита. Капацитетът ѝ в ниска околоземна орбита с инклинация 51,6 градуса (орбитата в която се намира МКС) е 22 тона.
Подобренията на тази версия включват модификация при първите степени за да се намали теглото ѝ, което увеличава тягата на ракетата и тя използва двигателите си напълно.
- Техническа характеристика
- Товар в НЗО: 21 000 kg на 185 km, 51,6 градуса
- Товар: 2920 kg по траектория на геосинхронна орбита.
- Апогей: 40 000 km
- Сравняеми ракети: Хоризонт, Радуга, Спейсбус 3000
- Тяга при излитане: 965 580 kgf 9,469.1 kN
- Маса: 712,800 kg
- Диаметър: 7.40 m
- Дължина: 53.00 m
Степени на Протон-М
| Степени | Протон КМ-1 | Протон К-2 8С811К | Протон К-3 | Протон КМ-4 Бриз-М |
|---|---|---|---|---|
| Обща маса | 450 400 kg | 167 828 kg | 50 747 kg | 22 170 kg |
| Маса само на ракетата | 31 000 kg | 11 715 kg | 4185 kg | 2370 kg |
| Тяга | 1 074 000 kgf | 244 652 kgf | 64 260 kgf | 2000 kgf |
| Isp | 317 s | 327 s | 325 s | 326 s |
| Време на изгаряне | 108 s | 206 s | 238 s | 3000 s |
| Isp(sl) | 285 s | 230 s | 230 s | |
| Диаметър | 7,40 m | 4,15 m | 4,15 m | 2,50 m |
| Дължина от край до край | 7,40 m | 4,15 m | 4,15 m | 4,10 m |
| Дължина | 21,00 m | 14,00 m | 6,50 m | 2,61 m |
| Ракетно гориво | N2O4/UDMH | N2O4/UDMH | N2O4/UDMH | N2O4/UDMH |
| Двигатели | 6 x РД-253-14D14 | 4 x РД-0210 | 1 x РД-0212 | 1 x S5.98M |
| Състояние | В производство | В производство | В производство | В производство |
Изстрелвания
| Дата | Полет | Версия | Товар | Бележки |
|---|---|---|---|---|
| 8 април 1996 | Протон Д1-е | Astra 1F | Първи комерсиален полет[3][4] | |
| 20 май 1999 | Протон (Блок ДМ) | Nimiq-1 | ||
| 12 февруари, 2000 | Протон (Блок 1 ДМ) | Garuda 1 | ||
| 18 април 2000 | Протон-К/ДМ-2М | Eutelsat SESAT 1 | ||
| 25 ноември 2002 | Протон-К/ДМ-2М | Astra 1K | Провал. Поради проблеми с Блок ДМ-2М спътникът е изведен в неправилна орбита | |
| 30 декември 2002 | Протон Бриз М | Nimiq-2 | ||
| 7 юни 2003 | Протон Бриз М | SES Americom AMC-9 | Полет номер 300 на Протон[5] | |
| 15 март 2004 | Протон Бриз М | Eutelsat W3A | ||
| 16 юни 2004 | Протон Бриз М | Intelsat-10 | ||
| 5 август 2004 | Протон Бриз М | Hispasat Amazonas | ||
| 28 февруари 2006 | Протон Бриз М | Арабсат-4A | Провал [6]. Бриз-М не успява да стартира повторно. | |
| 5 август 2006 | Протон Бриз М | Eutelsat HotBird-8 | ||
| 9 ноември 2006 | Протон Бриз М | Arabsat-4B | ||
| 7 юли 2007 | Протон Бриз М | DirecTV-10 | ||
| 5 септември 2007 | Протон Бриз М | JCSAT-11 | Провал | |
| 17 ноември 2007 | Протон Бриз М | Sirius-4 | ||
| 28 януари 2008 | Протон Бриз М | Ekspress AM-33 | ||
| 11 февруари 2008 | Протон Бриз М | Thor 5 | ||
| 14 март 2008 | Протон Бриз М | AMC 14 | Провал. Проблем с горната степен при повторното стартиране |
- Планирани
- Всички изстрелвания на ракети Протон са преустановени до откриване и поправяне на проблема, довел до инжектирането в грешна орбита на сателита AMC 14 на 14 март 2008 година.
| Дата | Бележки | Товар |
|---|---|---|
| юни 2008 | CMBStar (Echostar 13) | |
| третата четвърт на 2008 | Ekspress-AM44, Ekspress-MD1 | |
| септември 2008 | Навигационни сателити | Три сателита Kosmos (Glonass-M) |
| декември 2008 | Навигационни сателити | Три сателита Kosmos (Glonass-M) |
| началото на 2009 | Военен комуникационен сателит | 3х |
| Март 2009 | 2 х Yamal-300 | |
| август 2009 | Комуникационни сателити | Три сателита Kosmos (Glonass-M) |
| ноември 2009 | Комуникационни сателити | Три сателита Kosmos (Glonass-M) |
| Протон (8K82) | Протон-K | Протон-K Блок-Д | Протон-K Блок-ДМ | Протон-K Блок-Д-1 | Протон-K Блок-Д-2 | Протон-K Блок-ДМ-2 | Протон-K Блок-ДМ3 | Протон-K Блок-ДМ-2M | Протон-K Блок-ДМ4 | Протон-K Блок-ДМ-5 | Протон-M Бриз-М | |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Степени | 2 | 3 | 4 | 4 | 4 | 4 | 4 | 4 | 4 | 4 | 4 | 4 |
| Полети | 4 | 30 | 40 | 66 | 10 | 3 | 106 | 25 | 15 | 1 | 2 | 22 |
| Неуспешни | 1 | 3 | 12 | 5 | 4 | 3 | ||||||
| Частично неуспешни | 4 | 1 | 1 | 4 | 1 | 1 | ||||||
| Успешни | 3 | 27 | 24 | 60 | 10 | 2 | 98 | 24 | 15 | 1 | 2 | 18 |
| Надеждност | 75% | 90% | 60% | 90,91% | 100% | 33,33% | 92,45% | 96% | 100% | 100% | 100% | 81,82% |
| Първи полет | 16 юли 1965 | 16 ноември 1968 | 10 март 1967 | 26 март 1974 | 9 септември 1978 | 7 юли 1988 | 12 октомври 1982 | 8 април 1996 | 20 януари 1994 | 24 май 1997 | 6 юни 1997 | 5 юли 1999 |
| Последен полет | 6 юли 1966 | 12 юли 2000 | 9 август 1976 | 20 юни 1990 | 28 септември 1989 | 16 ноември 1996 | 26 октомври 2007 | 17 юни 2006 | 29 март 2005 | 24 май 1997 | 25 юли 2002 | 14 март 2008 |
