Притча

Притчата е кратък иносказателен нравоучителен разказ.

Съдържа нравствено поучение (премъдрост)^[1][2]. По съдържание притчата е близка до баснята. В по-широк смисъл притча е всяка история със сходни характеристики.

Притчите се използват в религията. В християнството и будизма съответно Иисус Христос и Буда се обръщат към народа с притчи. Евангелията привеждат притчите на Исус с малки разлики в броя и формата.

Успешно са използвани като народна психотерапия във всички култури. Според Ст. Димитрова те имат психотерапевтични функции: на модел, огледало, промяна на перспективата, посредник, контра-концепция, проекционен ефект и междукултурна роля^[3]