Попово (община)

Общината е разположена в северозападна част на област Търговище. С площта си от 832,899 km² е 2-рата по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 30,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Опака и община Цар Калоян, област Разград;
• на североизток – община Разград, област Разград;
• на югоизток – община Търговище;
• на юг – община Антоново;
• на югозапад – община Стражица, област Велико Търново;
• на запад – община Бяла и община Две могили, област Русе.

Релефът на общината е хълмисто-равнинен и платовиден. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източната Дунавска равнина.

В югозападните части на община Попово се простират Поповските височини. В тях, на 1,5 km северно от село Ковачевец се намира най-високата им точка врът връх Калакоч 485,3 m, която е и най-високата точка на община Попово. а в североизточните ѝ части – югозападните разклонения на Разградските височини. В тях максималната височина на територията на общината се намира на 2,7 km югоизточно от село Тръстика – връх Канарата 479,3 m.

Районът разположен южно от Разградските височини и източно от най-горното течение на река Черни Лом се заема от западните части на Лилякското плато, най-издигната част на цялата Дунавска равнина. На територията на община Попово маскималната му височина достига до 469,5 m, разположена на 0,5 km югозападно от село Долна Кабда.

Западно от село Манастирца, на границата с община Стражица, в коритото на Голяма река се намира най-ниската точка на община Попово – 114 m н.в.

От общата територия на общината от 832,9 km²о 60,1% са обработваеми земи, а 22,6% е горският фонд.

Основна водна артерия на общината е река Черни Лом (лява съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав), която протича през нея с части от горното и средното си течениев широка долина. Тя води началото си от южното подножие на Лилякското плато, на 480 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Александрово, община Търговище. Навлиза в общината източно от село Долна Кабда, минава покрай селата Марчино и Априлово и се насочва на север. Заобикаля от изток селата Светлен и Кардам, завива на северозапад и североизточно от село Гагово навлиза в община Опака. Неин основен приток е река Поповски Лом (Калакоч, 20 km). Тя извира на 437 m н.в., на 1,2 km западно от връх Калакоч. До село Ковачевец тече в южна посока в дълбока долина, след това завива на изток, като долината ѝ значително се разширява, преминава през центъра на град Попово и се влива отляво в река Черни Лом, на 176 m н.в., на 1,2 km южно от село Кардам.

В североизточната част на общината, от югоизток на северозапад през селата Ломци, Садина и Захари Стояново в широка долина протича част от горното и част от средното течение на река Малки Лом (ляв приток на Бели Лом).

На югозапад, по границата с общините Антоново и Стражица в дълбока, силно залесена, каньоновидна долина протича част от средното течение на Голяма река (десен приток на Стара река, от басейна на Янтра).

На територията на общината са изградени множество микроязовири (Ломци, Зараево, Еленово Каваците, Кослето, Посабина, Водица, Бойка и др.) със средна площ между 50 и 80 дка, чиито води се използват за напояване и рибовъдство.

Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е 10,2 °C, а годишното количество на валежите е около 600 mm. Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50% от дните на годината времето е тихо.

Почвените типове са черноземи, кафяви горски и алувиално-ливадни с техните разновидности, подходящи за отглеждане на зърнено-хлебни, зърнено-фуражни и технически култури, зеленчуци, лозови и овощни насаждения.

Естествената растителност се е запазила само в онези зони, които са по-малко годни за земеделие. Това са основно широколистни гори, разположени в леснодостъпни райони и даващи възможност за развитие на горскостопански дейности. Разпространени са и много видове билки, някои от които имат стопанско значение за населението.

Изглед към село Зараево през 2008 г.

Изглед към село Захари Стояново, 2007 г.

Общината се състои от 35 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

• през 1884 г. – заличено е с. Коджа бунар без административен акт поради изселване;
• Височайши доклад № 8603/обн. 19.11.1882 г. – преименува с. Кара Хасан на с. Зараево;
• Указ № 426/обн. 10.06.1883 г. – признава с. Попово за гр. Попово;
• Указ № 145/обн. 06.09.1886 г. – преименува с. Курт алан на с. Иванча;
• Указ № 156/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Караач на с. Борисово;
• Указ № 283/обн. 10.10.1896 г. – преименува с. Халваджи ендже кьой на с. Цар Асен;
• МЗ № 497/обн. 31.12.1897 г. – преименува с. Бахшишлар на с. Дриново;
• МЗ № 86/обн. 09.04.1898 г. – преименува с. Тюлбеллер на с. Горица;

– преименува с. Мансър (Мънсър) на с. Манастирица;

• Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Мехмеди на с. Звезда;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Араплар (Араблар) на с. Априлово;

– преименува с. Кара Велер (Каравелер) на с. Баба Тонка;

Изглед към село Ломци през 2007 г.

Изглед към село Еленово през 2007 г.

Изглед към село Садина през 2007 г.

Изглед към село Паламарца през 2007 г.

– преименува с. Шерметлер на с. Берковски;

– преименува с. Къзъллар на с. Глогинка;

– преименува с. Дере на с. Долец;

– преименува с. Фюлбеллер на с. Еленово;

– преименува с. Сърнасъф на с. Заветно;

– преименува с. Омур бей на с. Захари Стояново;

– преименува с. Хайдар на с. Кардам;

– преименува с. Спахлар на с. Ломци;

– преименува с. Кючук на с. Марчино;

– преименува с. Балджи омур на с. Медовина;

– преименува с. Ярдъм на с. Помощица;

– преименува с. Аязлар на с. Светлен;

– преименува с. Сеид на с. Сеячи;

– преименува с. Сазлъ на с. Тръстика;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кечилер на с. Козица;
• през 1946 г. – осъвременено е името на с. Ковачовец на с. Ковачевец без административен акт;
• МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Славяново;
• Указ № 844/обн. 20.10.1949 г. – преименува с. Султан на с. Невски;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Невски и Сеячи и ги присъединява като квартали на гр. Попово;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Водица и присъединява селата Водица, Ковачевец, Осиково и Цар Асен и техните землища към община Попово;

– закрива община Садина и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Попово.

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[5][6][7][8][9]}

През средата на общината, от запад на изток преминава участък от 34,1 km от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Варна от Железопътната мрежа на България

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 135,9 km:

• участък от 32,3 km от Републикански път II-51 (от km 32 до km 64,3;
• последният участък от 10,1 km от Републикански път III-202 (от km 55 до km 65,1);
• участък от 39,4 km от Републикански път III-204 (от km 19,8 до km 59,2);
• последният участък от 18,7 km от Републикански път III-409 (от km 17,5 до km 36,2);
• целият участък от 1,6 km от Републикански път III-513;
• последният участък от 26,6 km от Републикански път III-2002 (от km 12,4 до km 39,0);
• последният участък от 7,2 km от Републикански път III-4009 (от km 19,4 до km 26,6).

• Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-17. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Попово
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.