Пол Дирак
Пол Ейдриън Морис Дирак (на английски: Paul Adrien Maurice Dirac) е английски физик, Нобелов лауреат по физика за 1933, който за първи път теоретически обосновава съществуването на античастица, която има същата маса и спин като електрона, както и електрически заряд, равен по абсолютна стойност на този на електрона, но с обратен знак. Тази частица е открита експериментално няколко години по-късно и е наречена позитрон. Дирак е смятан за един от основателите на квантовата механика. Наричан „най-чистата душа във физиката“[2], Дирак е затворен в себе си човек, който обича да работи сам.
Пол Дирак Paul Adrien Maurice Dirac | |
английски физик | |
Пол Дирак през 1933 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 20 октомври 1984 г. |
Погребан | Талахаси, САЩ |
Религия | атеизъм |
Националност | Англия |
Учил в | Кеймбриджки университет[1] |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Работил в | Кеймбриджки университет Флоридски университет |
Известен с | уравнение на Дирак; статистика на Ферми-Дирак |
Награди | Нобелова награда за физика (1933) |
Семейство | |
Други роднини | Юджин Уигнър (шурей) |
Пол Дирак в Общомедия |
Биография
Пол Дирак е роден на 8 август 1902 година в Бристъл, Англия. Завършва електроинженерство в университета в Бристъл през 1921 година и математика в същия университет през 1923, след което заминава за Кеймбридж, където защитава докторат през 1926 г. Там той се занимава с общата теория на относителността и квантова механика[3]. По това време спинът на електрона е все още хипотеза и Дирак си поставя задачата да въведе относителност във вълновото уравнение на Шрьодингер като го преписва в релативистичен вид. Това уравнение днес е известно като уравнение на Дирак. Публикувано през 1928 г., уравнението потвърждава спина на електрона и предсказва неговите магнитни свойства.
През 1930 г. публикува „Принципи на квантовата механика“, книга, която много бързо става основен учебник в университетите.[4] От 1932 до 1968 e Лукасов професор по математика в Кеймбридж, позиция на която е бил и Исак Нютон. През 1933 г. дели Нобеловата награда за физика с Шрьодингер. След това е професор в Университета във Флорида, където остава до края на живота си.
Личен живот
Семейство
Дирак се жени за Маргит, сестра на Е. Вигнер, през 1937. Той осиновява двете деца на Маргит – Джудит и Габриел. В семейството се раждат още две дъщери – Мери Елизабет и Флорънс Моника.
Маргит, известна още като Марси, среща Дирак при едно свое посещение при брат си в Принстън, Ню Джърси, през 1934 г., по време на вечеря в ресторант.[5] Благодарение на грижите на Марси през периода 1936 – 1946 г. Пол Дирак не само запазва обичайната си научна производителност, но отпечатва 11 труда.[6]
Дирак е избран за член на Кралското дружество в Лондон (1930) и на Папската академия на науките (1961).[7]
Пол Дирак пътува доста във връзка със своите изследвания в различни университети в Копенхаген, Гьотинген, Лейден, Уисконсин, Мичиган и Принстън (през 1934 г. като гостуващ професор). През 1929 г. прекарва пет месеца в Америка, след което обикаля света, посещавайки Япония заедно с Хайзенберг, и се завръща в Сибир.[7]
Някои биографи търсят обяснение за успеха на Дирак в теоретичната физика в неговата затвореност, чиито корени намират в семейната среда, където е отраснал.[8]
Личност
Дирак е известен сред колегите си със своята сдържаност и мълчаливост. В Кеймбридж шеговито определят единицата на Дирак като „една дума на час“.[9] Когато Нилс Бор се оплаква, че не знае как да завърши изречението в научната статия, която пише, Дирак отговаря: „Аз съм учил в училище да не започвам изречението без да знам края му“.[10] Дирак критикува интереса на Опенхаймер към поезията с думите: „Целта на науката е да прави трудните неща разбираеми, а целта на поезията е да каже прости неща по неразбираем начин. Двете са несъвместими“.[11]
Признание
Дирак споделя Нобеловата награда по физика с Ервин Шрьодингер през 1933 г. „за откриването на нова продуктивна форма на атомната теория“. Присъдени са му Кралски медал през 1939 г. и медалите Копли и Макс Планк през 1952 г. Той е избран за почетен член на Американското физическо дружество (1948) и на Института по физика в Лондон от 1971 година. Дирак е рицар и член на Ордена на честта от 1973 година.[12]
Памет
Дирак умира на 20 октомври 1984 г. в Талахаси, Флорида, където е погребан в Розелаун.[13] Къщата, в която Дирак израства в Бристъл, е отбелязана с гравирана плоча, а близка улица носи името му. Дираковото уравнение е изписано върху плочата на стената на близкото училище.[14] Възпоменателен камък е издигнат в градината на Свети Морис, родното място на баща му в кантона Вале в Швейцария на 1 август 1991 г. Уестминстърското абатство открива възпоменателен мемориал с уравнението на Дирак на 13 ноември 1995 г.[13][15] Първоначално деканът Едуард Карпънтър, който е свещеник, отхвърля предложението, смятайки Дирак за атеист. След пет години проучване той дава позволение.[16]
През 1975 г. Дирак изнася серия от пет лекции в Университета на Нов Южен Уелс, които са отпечатани в книгата „Посоки на физиката“ (1978). Авторските и лицензионните възнаграждения от тази книга стават основа университетът да създаде награда на името на Дирак. Университетът в Нов Южен Уелс присъжда Сребърния Дираков медал за напредък в теоретичната физика.[17]
Източници
Библиография
- Принципи на квантовата механика (1930 г.). Тази книга обобщава идеите на квантовата механика с помощта на модерния формализъм, който до голяма степен е развит от самия Дирак. Към края на книгата, той дискутира релативистичната теория на електрона (Уравнение на Дирак), която също е разработена за първи път от него. Книгата не цитира никой от достъпните по това време трудове за квантова механика.
- Лекции по квантовата механика (1966 г.)
- Лекции по теория на квантовата механика (1966): Този труд определя основите на теория на квантовите полета.
- Спинори в Хилбъртовото пространство (1974 г.): Тази книга се основава на лекции, изнесени през 1969 г. в Университета на Маями, Корал Гейбълс, Флорида, САЩ, и се занимава с основните аспекти на спинорите. Дирак заключава с пророческите думи „Имаме бозонови променливи, появяващи се автоматично в теория, която започва само с фермионови променливи, при условие че броят на фермионовите променливи е безкраен. Трябва да има такива бозонови променливи свързани с електрони...“
- Обща теория на относителността (1975 г.): Този труд от 69 страници обобщава Общата теория на относителността на Айнщайн.
Използвана литература
Вижте също
- Уравнение на Дирак
- Функция на Дирак (Делта функция)
- Константа на Дирак
- Морето на Дирак
Външни препратки
- Из История на физиката
- „Морето“ на Дирак
- П. Дирак, Еволюция на представите на физиците за картината на природата Архив на оригинала от 2008-10-10 в Wayback Machine.
- Dirac Medal of the International Centre for Theoretical Physics
- Free online access to Dirac's classic 1920s papers from Royal Society's Proceedings A ((en))
- Annotated bibliography for Paul Dirac from the Alsos Digital Library for Nuclear Issues Архив на оригинала от 2019-05-02 в Wayback Machine. ((en))
- Dirac Medal of the World Association of Theoretical and Computational Chemists (WATOC) ((en))
- The Paul Dirac Collection at Florida State University Архив на оригинала от 2012-04-29 в Wayback Machine. ((en))
- The Paul A. M. Dirac Collection Finding Aid at Florida State University Архив на оригинала от 2007-04-02 в Wayback Machine. ((en))
- Letters from Dirac (1932 – 36) and other papers, held in the Personal Papers archives of St John's College, Cambridge, UK ((en))
- Oral History interview transcript with Dirac 1 април 1962, 6, 7, 10, & 14 май 1963, American Institute of Physics, Niels Bohr Library and Archives Архив на оригинала от 2014-08-29 в Wayback Machine. ((en))
- Photos of Paul Dirac at the Emilio Segrè Visual Archives, American Institute of Physics ((en))
- О Конър, Джон Дж. и др. MacTutor History of Mathematics archive // Пол Дирак. Университет "Сейнт Андрюс". ((en))
- Пол Дирак на сайта на Mathematics Genealogy Project ((en))
- 2010 юни 24 – ScienceTalk Part 1 of interview with Graham Farmelo author of The Strangest Man of Science Part 2 ((en))
- Photocopies of Dirac's papers from the Florida State University collection, held under Dirac's name in the Archive Centre of Churchill College, Cambridge, UK ((en))
Филм за Дирак
Джоузеф Лармър | → | Лукасов професор (1932 – 1969) | → | Джеймс Лайтхил |