Петър Гюров

Роден е на 10 юли 1934 г. в Перник. Учи актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Николай Масалитинов. Играе в трупата на Театър „Българска армия“. Умира на 1 декември 2010 г. във София.^[1]

Създава многобройни образи в Българското радио в постановки на радиотеатъра. ^[2]

• „Света Йоанна“ (Бърнард Шоу)
• „Дом, където се разбиват сърцата“ (Бърнард Шоу)
• „Съдбоносната 21-ва“ (Ал. Щейн)
• „Самуил“ (Магда Петканова)
• „Майстори“ (Рачо Стоянов)
• „Един безумен ден, или Сватбата на Фигаро“ (Пиер дьо Бомарше)
• „Време разделно“ (Антон Дончев)
• „Напразни усилия на любовта“ (Уилям Шекспир)
• „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир)
• „Лодка в гората“ (Николай Хайтов)
• „Щастливецът иде“ (Руси Божанов)
• „Топаз“ (Марсел Паньол)
• „Последните“ (Максим Горки)
• „Чудо“ (Иван Радоев)
• „Одисей пътува за Итака“ (Константин Илиев)
• „Бая си на бълхите“ (Боян Папазов) ^[3]

• „Давид и Голиат“ (1990) (Пелин Пелинов)
• „Закон за наследството“ (1989) (Лиляна Михайлова)
• „Реабилитация“ (1988) (Евгений Тодоров)
• „Преустройство (Два погледа от един кабинет“) (1988) (Фьодор Бурлацки)
• „Съдии на самите себе си“ (1988) (Кольо Георгиев)
• „Хартиеният човек“ (1986) (Кънчо Атанасов)
• „Кабинетна история“ (1986) (Рустам Ибрахимбеков)
• „Стълбата“ (1986) (Самуил Альошин)
• „Точна диагноза“ (1985) (М Чернев)
• „Нощта на славеите“ (1985) (В. Ежов)
• „Разходка в събота вечер“ (1983) (Драгомир Асенов)
• „Вината“ (1982) (Александър Кургатников)
• „Сурово време“ (1981) (Стефан Дичев), 2 части – Калоян
• „Вампир“ (1980) (Антон Страшимиров)
• „Фантазия за Веласкес“ (1980) (Антонио Буеро Вайехо), 2 части
• „Златното покритие“ (1979) (Драгомир Асенов)
• „Сто години самота“ (1976) (Габриел Гарсия Маркес)
• „Свети, но не грее“ (1971) (Николай Островски)
• „Щрихи от образа на Ленин“ (1970) (Максим Горки и С. Алексиев)
• „Недорасъл“ (1969) (Денис Иванович Фонвизин)
• „Албена“ (1968) (Йордан Йовков)
• „Всекиму заслуженото“ (1966) (Самуел Альошин)

• ((en)) Петър Гюров в Internet Movie Database
• ((ru)) Петър Гюров в Кинотеатр
• Петър Гюров в discogs