Перпендикулярен стил

Перпендикулярен стил („вертикален стил“) или праволинеен стил („стил с прави линии“) е архитектурен стил от епохата на късната готика (1330 – 1520 г.), типичен за Англия и нейни съседни територии. По-късно стилът се завръща на мода по времето на историцизма (XIX – XX век) и намира намира широко приложение както в храмовата архитектура, така и светското сградостроителство в големи части на Британската империя.

Църквата на абатството на Бат

Термин

Терминът произлиза от латинската дума perpendiculum, означавща „отвес“ или „зидарски шнур“, и е използван за първи път през 1817 г. от Томас Рикман, който в своята книга „Опит за разграничаване на стиловете на Английска архитектура от завоеванието до Реформацията“ търси подходящи термини за обозначаване на периодите на средновековната архитектура между 1066 г. и началото на Реформацията.[1]

Характеризиране

Перпендикулярният стил следва ранноанглийския и декорирания стил, което го прави третият английски стил на готическата архитектура. Основно е разработен и използван в периода от 1330 г. до 1520 г. Името му се дължи на доминиращите прави линии в дизайна на вертикалното деление на високите готически прозорци и стени. Ветриловидният свод също е типичен за този стил, както може да се види в най-чистата му форма в Църквата на абатството на Бат.

Уестминстърска зала
Хор и източен прозорец на катедралата в Глостър

Примери

Източници

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Perpendicular Style в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​