Пенка Касабова

българска педагожка

Пенка Милева Касабова е българска педагожка и писателка, първата българска детска учителка с висше образование по предучилищно възпитание.[1]

Пенка Касабова
българска педагожка
Родена
Починала
Семейство
БащаМильо Касабов
Братя/сестриГео Милев

Биография

Родена е в Стара Загора на 12 август 1901 година в семейството на учителката Анастасия Касабова и учителя и книжар Милю Касабов. Сестра е на поета Гео Милев.[2][3]

През 1921 година завършва педагогическия курс на Елизабет Кларк към Американската детска градина в София като една от неговите първи възпитанички,[1] а от септември 1921 година започва работа в Американската детска градина като детска учителка. През 1925 година Кларк я изпраща да следва в Съединените американски щати.[4] От 1925 година до 1928 година Касабова е студентка по педагогика в Националния колеж за детски и начални учители, в Еванстън, Илинойс.[5] Касабова го завършва с бакалавърска степен по педагогика.[5].

След завръщането си в България, Касабова прилага творчески постиженията на съвременната педагогика и ги приспособява към местните условия. Ръководи Курса за подготовка на детски учителки към Американската детска градина в София от 1929 година до 1932 година, а през 1932 година става директор на Американската детска градина и Курса за подготовка на учителки към нея. През 1932 година става приемничка на Елизабет Кларк като директор на Американската детска градина в София и Института за детски учителки към нея.[1][4] Остава на тази длъжност до юни 1942 година, когато тези институции са закрити заради Втората световна война.[6]

В края на 1932 година замисля издаването на списание за предучилищно възпитание, което да е в помощ на всички учителки в детски градини и да популяризира системата на предучилищното възпитание. Наречено е „Първи стъпки“ и започва да излиза като орган на дружеството „Фридрих Фьобел“ на завършилите Американската детска градина, а Пенка Касабова е главен редактор. Концепцията е да е месечно списание с четири отдела: общ, за родители, за учители и за деца. През 1940 година отговорник за детския отдел става Леда Милева; там за първи път е публикувано стихотворението ѝ „Зайченцето бяло цял ден си играло“. Списанието излиза 12 години, временно спирайки само по време на бомбардировките на София, но през 1945 година е забранено като всички частни издания.[7]

През 1934 година Пенка Касабова подкрепя идеята за създаване на летни детски градини в Пордимско и помага за организирането им, изпраща там и курсистките си като на стаж, а през следващите години изгражда мрежа от такива детски градини в селските райони на България която непрекъснато се разраства и надхвърля 2000 (1945).[8].

Борис Христов и Пенка Касабова. На връщане от остров Тасос, 6 април 1942

Връзката ѝ с Борис Христов, датираща от 1937 година, оказва голямо влияние върху развитието му като творец, за да поеме по пътя на своето призвание – музиката.[1] В писмо от 1946 година той пише: „Ти си била и ще бъдеш един от най-големите двигатели на моите стремежи, на моите действия за постигането им. Сега виждам ясно благотворното ти влияние върху мен, върху развитието на моите добродетели, на чувствата ми и на желанията ми за борба и за победа в живота“.[9] След деветосептемврийския преврат на нея не ѝ разрешават да замине за Италия при него, но сътрудник на Държавна сигурност (Стефан Богданов) ѝ обяснява, че може и да ѝ разрешат, ако започне да им сътрудничи и да донася чрез посолството в Рим за хората, с които ще се среща. Тя обаче отказва.[10]

През 1945 година организира в София детски дом за малки деца, останали си­раци от Отечествената война.[11]

През 1948 г. е уволнена от Министерството на просветата „поради непригодност“, макар че тогава е единствената жена в България с висше образование по предучилищна педагогика. Както пише в своите спомени, „наистина аз бях непригодна тъй шаблонно и безкритично да въведа съветския метод в българските детски градини <...> не можех да отида против съвестта си и против педагогическото си верую“. Шест години е без работа.[12] Изселена е.[10] По-късно работи като сътрудник в сп. „Free Bulgaria“ (списвано на английски за пропаганда) и в издателство „Народна младеж“ като редактор на българския текст на преведени от английски книги, но това не ѝ носи удовлетворение като любимата ѝ педагогическа работа.[13]

Дарителка е на Националната художествена галерия.[14]

През 2000 година учредява Сдружение „Елисавета Кларк и Пенка Касабова“.[15]

Пенка Касабова умира в София на 12 септември 2000 година.[2]

Книги

Касабова е авторка на редица книги и статии.

  • Как се организира детска градина. София, Държ. изд., 1945.[16]
  • Коледни приказки. София, Фют, 1994, 1995.[16]
  • Скици по пътя на живота, 2001.[2]
  • Любов и талант (младостта на Борис Христов). Второ допълнено издание 2013.[16][17]

За нея

Био-библиография „Пенка Милева Касабова“ от доц. д-р Райна Захариева (2012).[18]

Източници

🔥 Top keywords: Европейско първенство по футболЛамин ЯмалЕвропейско първенство по футбол 2024Начална страницаНационален отбор по футбол на ИспанияДоналд ТръмпЕвропейско първенство по футбол 2020Фелипе VIСветовно първенство по футболБлагой Георгиев (футболист)Карлос АлкарасНовак ДжоковичНационален отбор по футбол на АнглияОлимпийски стадион (Берлин)Специални:ТърсенеСветовно първенство по футбол 2026Серина УилямсАлваро МоратаЛеонор де БурбонЛетни олимпийски игри 2024Тома Томов (журналист)Косово (област Пловдив)Винъс УилямсСимона ПетковаРегистрационен номер на МПС (България)Клане в СребреницаДелян ПеевскиДани ОлмоДийп ПърпълСветовно първенство по футбол 1994Списък на страните по телефонен кодИспанияИлия ГруевИскра Михайлова (политик, р.1957)Хари КейнКристиано РоналдоСветовно първенство по футбол 2022Красимир БалъковБългария