Паул фон Турн и Таксис

Паул Максимилиан Ламорал фон Турн и Таксис (на немски: Paul Maximilian Lamoral Prinz von Thurn und Taxis; * 27 май 1843, дворец Донаущауф при Регенсбург; † 10 март 1879, Кан) е принц на Турн и Таксис, направен на фрайхер, господар фон Фелс от баварския крал Лудвиг II през 1868 г.

Паул фон Турн и Таксис
Paul von Thurn und Taxis
принц на Турн и Таксис
Паул фон Турн и Таксис в униформа на баварски лейтенант
Роден
Починал
10 март 1879 г. (35 г.)
ПогребанКан, Франция
Герб
Семейство
РодТурн и Таксис
БащаМаксимилиан Карл фон Турн и Таксис
Братя/сестриМаксимилиан Антон фон Турн и Таксис
Егон Максимилиан фон Турн и Таксис
Паул фон Турн и Таксис в Общомедия

Биография

Произход

Паул фон Турн и Таксис (горе) с фамилията му по случай сребърната сватба на родителите му на 24 януари 1864

Той е третият син на княз Максимилиан Карл фон Турн и Таксис (1802 – 1870) и втората му съпруга принцеса Матилда София фон Йотинген-Йотинген и Йотинген-Шпилберг (1816 – 1886), дъщеря на княз Йохан Алойз Антон фон Йотинген-Йотинген и Йотинген-Шпилберг (1788 – 1855) и княгиня Амалия Августа фон Вреде (1796 – 1871).

Военна кариера

Паул се подписва на писмата си винаги като княз фон Турн и Таксис. Той е умен, има много добър глас и свири добре на пиано. На 15 ноември 1861 г., на 18-годишна възраст, той е юниор-лейтенант в кралската баварска войска (гарнизон Вюрцбург). На 1 ноември 1863 г. той е ордонанц-офицер на крал Максимилиан II от Бавария и след внезапната му смърт на 10 март 1864 г. адютант на приятеля му, баварския крал Лудвиг II. На 18 януари 1865 г., на 20 години, е повишен на обер-лейтенант и става личен адютант на краля.

Рихард Вагнер идва на 10 декември 1865 г. в Мюнхен и принц Паул фон Турн и Таксис става секретен куриер и посредник между композитора и краля. Отношенията на Паул с крал Лудвиг II се влошават. Някои историци вярват, че има доказателства за интимна връзка между двамата, позовавайки се на писма, написани от Паул към Лудвиг II.[1] На 7 ноември 1866 г. Паул е освободен от службата му при краля и е изпратен в 3. конен артелери-регимент. Той не започва там да работи.[2][3] На 18 януари 1867 г., по негова молба, е освободен от военната служба.[4]

Брак с Елиза Кройтцер

Паул фон Турн и Таксис се запознава през 1865/1866 г. с 20-годишната артистка и певица Елиза Кройтцер (* 8 септември 1845, Манхайм; † 3 септември 1936, Хунтлозен при Олденбург), дъщеря на прочутия тогава тенор Хайнрих Кройцер (* 1819, Виена) и певицата Амалия Фишер (* 15 август 1814, Прага). Те пазят връзката си в тайна. В края на януари 1867 г. двамата напускат Мюнхен и отиват в Берн (Швейцария). На 30 юни 1867 се ражда синът им Хайнрих фон Фелс.[5][6][7][8] Това се научава чрез вестниците и става скандал в благородническите среди.

Паул и Елиза се женят (морганатичен брак) на 7 юни 1868 г. в католическата църква „Св. Петер ин Кетен“ в Астхайм при Требур.[9] Фамилията му се отказва от него и го лишава от всички титли, чрез договор от 9 февруари 1868 г. в Аахен, и му дава годишна рента от 6 хиляди баварски флорини.[10] След смъртта му съпругата му може да получава 3000 гулдена доживотно.

На 17 юни 1868 г. Лудвиг II издига бившия си приятел на фрайхер под името „фон Фелс“.[11] Паул фон Фелс не успява да си намери работа като артист в театри или да стане интендант. Вероятно тогава вече е болен от туберкулоза. Той придружава съпругата си в местата, където тя има ангажименти. Паул взема кредити, а техният син Хайнрих живее в интернат и при родителите на съпругата му.

Последни години във Франция

През септември 1878 г. Паул си изважда паспорт, за да замине за Франция и отива в Кан. По негово желание градът му разрешава на 18 януари 1879 г. да си купи гробно място.[12] Той умира на 35 години на 10 март 1879 г. в Кан и е погребан в гробището „Cimetière du Grand Jas“, Allée du Silence-Nr. 33 под името „Барон Паул де Фелс“.[13]

Галерия

Литература

  • Martin Dallmeier, Martha Schad: Das Fürstliche Haus Thurn und Taxis. Verlag Friedrich Pustet, Regensburg 1996, ISBN 3-7917-1492-9.
  • ~Almanach de Gotha. 1864 227
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:131, 145b

Източници

Външни препратки