Паскал Паскалев

Роден е на 24 април 1875 г. в Габрово.^[2] Завършва Априловската гимназия в родния си град. Следва право в Париж и Монпелие. Работи като адвокат в София. С укази на цар Фердинанд I в периода 1897 – 1900 г. е назначаван на работа в окръжните съдилища в Търново, Видин, Плевен, Стара Загора, Пловдив и Лом. Член на Демократическата партия и многократно е избиран за окръжен и общински съветник В Търновския и Габровския регион. Депутат в Народното събрание от 1907 г. Участва в организирането и развитието на кооперативното движение. По време на търновските събития от 1922 г., на 18 септември, е заловен и малтретиран от земеделци на гарата в Стара Загора и едва се спасява от смъртта.^[2] След преврата на 9 юни 1923 г. е избран за общински съветник в София.^[3] От 14 юли 1924 г.^[4] до 16 април 1925 г. е кмет на София. Помощник-кметове са Никола Фтичев, Иван Дечев и Георги Маджаров.^[5] По време на мандата му са взети решенията за отпускане на общински места за жилищни кооперации^[6], отпуснато е място до игрището на „Левски“ за построяване на стадион „Юнак“ и за 15-годишно ползване от ФК`13^[7], одобрен е проектът за водоснабдяване на София от Бистрица и Рила, чрез рилския водопровод^[8], постройка на дървен мост над Владайска река^[9]. Направени са търгове за постройка на подземни тоалетни^[10], цветарник в Борисовата градина^[11], ремонт на трамвайно депо^[12], банята и дезинфекционната станция^[13], градските хали^[14], Боянската юзина^[15]. Вземат се решения и започва работата по разширяване на трамвайната мрежа и удължаване на линиите към „Захарна фабрика“ и Военното училище. Предприети са мерки за подобряване работата на пожарната команда с нововъведения в организацията и закупуване на автомобилни пожарни помпи и коли цистерни. Приети са специални поемни условия за събиране на общински доход от кръвнина.^[16] През 1924 г. се провежда голяма кампания за преименуване на над 500 булеварда и улици. През мандата му са определени места за изграждането на 19 нови училища и са отпуснати 200 000 лева на читалище „Алеко Константинов“ за нова сграда.

Паскал Паскалев загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.^[1]

След смъртта му е наименувана улица в София на негово име^[17], по-късно булевард, преименуван на „Христо Смирненски“. От 1990 г. улици в Банкя и във Вилна зона „Киноцентър“ са именувани на него.^[1] Паскал Паскалев е сред благодетелите на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово.^[18]