Павел баня (община)

Общината се намира в северозападната част на област Стара Загора. С площта си от 518,675 km² е 5-а по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 10,06% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – община Казанлък;
• на юг – община Братя Даскалови;
• на югозапад – община Брезово, област Пловдив;
• на запад – община Карлово, област Пловдив;
• на северозапад – община Априлци, област Ловеч;
• на север – община Севлиево, област Габрово;
• на североизток – община Габрово, област Габрово.

Релефът на общината е равнинен, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Казанлъшката котловина и Средна гора.

Северната третина от територията на община Павел баня се заема от южните склонове на Калоферска планина (част от Средна Стара планина). Между долините на реките Тъжа на запад и Габровница на североизток и изток се издига монолитния планински масив Триглав (част от Калоферска планина). В него се извисява едноименният му връх Триглав 2275,4 m, явяващ се най-високата точка на общината и цялата Област Стара Загора.

Централните райони на общината, разположени южно от Стара планина се заемат от западните, най-високи (400 – 450 m) части на Казанлъшката котловина, Тук се намира най-ниската ѝ точка – 386,9 m н.в., кота преливник на язовир Копринка.

Южно от Казанлъшката котловина в пределите на общината попадат най-високите части на Сърнена Средна гора, които заемат около 1/3 от територията ѝ. На границата с община Брезово се издига връх Братан 1235,8 m, най-високата точка на цялата Сърнена Средна гора.

Основна водна артерия на община Павел баня е река Тунджа, която протича през нея по южната периферия на Казанлъшката котловина, от запад на изток с част от горното си течение. На нея е изграден големия язовир Копринка, като на територията на община Павел баня попада почти цялото му водно огледало. В пределите на общината река Тунджа получава четири по-големи притока:

– Тъжа (ляв, 26 km). Тя извира на 1726 m н.в. в Калоферска планина на Стара планина, на 1,4 km южно от връх Марагидик (1889 m) в община Априлци. Първите 4 km тече на изток, а след това завива на юг в дълбока, на места каньоновидна долина, силно залесена и с голям надлъжен наклон. Северозападно от село Тъжа (при ВЕЦ „Тъжа“) излиза от планината, образува голям наносен конус, завива на югоизток и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа на 440 m н.в., на 2,3 km югоизточно от село Търничени. Площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 116 km², което представлява 1,38% от водосборния басейн на река Тунджа.

– Селската река (ляв).

– Турийска река (десен, 21 km). Тя извира под името Средна река на 1025 m н.в., на 150 м северно от връх Каваклийка в Сърнена Средна гора. До село Турия тече на север в дълбока и гъсто залесена долина. Преди селото завива на изток, а след него на североизток, навлиза в Казанлъшкото поле и долината ѝ става широка и плитка. Влива се отдясно в река Тунджа, на 700 m северозападно от село Виден, в „опашката“ на язовир Копринка. Площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 83 km², което представлява 0,98% от водосборния басейн на река Тунджа.

– Габровница (ляв, 20 km). Тя води началото си 2200 m н.в. в Калоферска планина, на 1,2 km източно от връх Триглав. В най-горното си течение има източна посока, като постепенно завива на югоизток и юг и протича в много дълбока и тясна долина с голям надлъжен наклон. При село Скобелево напуска планината като образува голям наносен конус и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа (в западната част на язовир Копринка), на 1,5 km южно от село Долно Сахране.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 13 населени места с общо население от 12 594 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• Указ № 154/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Малко село на с. Борисово;
• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Юренлии на с. Асен;

– преименува с. Карагитлии на с. Виден;

– преименува с. Доймушларе (Доймушлари) на с. Осетеново;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Горно Софуларе (Горно Суфолари) на с. Мъдрен;
• МЗ № 593/обн. 03.04.1945 г. – заличава с. Мъдрен и го присъединява като квартал на с. Скобелево;
• МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Борисово на с. Манолово;
• Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Голямо село на с. Тъжа;
• Указ № 1608/обн. 10.11.1978 г. – признава с. Павел баня за гр. Павел баня.

През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 21,5 km преминава участък от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 50 km:

• участък от 22,9 km от Републикански път I-6 (от km 287 до km 309,9);
• участък от 27,1 km от Републикански път II-56 (от km 9 до km 36,1).

• Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.

• Официален сайт на община Павел баня
• Сайт за общината – туризъм, събития, новини

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.