Павел Симеонов
Павел (на гръцки: Παύλος) е български просветен деец и духовник от късното Българско възраждане в Македония, по-късно станал гръцки владика.
| Павел Παύλος | |
| български и гръцки духовник | |
| Роден | 1839 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Халкинска семинария |
Биография
Български духовник
Павел Симеонов (Симонов, Симов) е роден в 1839 година[1] в костурското село Българска Блаца.[2] Завършва семинарията на Халки в 1861 година.[1] Още като ученик започва да работи за разпространението на българщината.[3] В 1861 – 1866 година е учител и проповедник в Силиврийската епархия, а от 1867 до 1869 година е проповедник в Ираклийската.[1] В 1869 година придружава митрополит Антим във Видин като негов протосингел.[1] Произведен е в архимандритски чин.[3] Делегат е на Първия църковно-народен събор в 1870 година.[4] Обикаля Костурската епархия и се бори с гъркоманията.[3] В 1870 година подпомага Георги Динков в опита му да открие българско училище в Костур, заради което гъркоманска шайка, платена от костурския лекар Яни Шомов от Горенци, пребива жестоко Динков и Павел Симеонов в Горенци.[2][5]
Гръцки духовник
Работи като преподавател в Халкинското търговско училище (1871 - 1872). После преподава в гимназията в Айвалък (1872 - 1876) и в девическото училище Запио в Цариград в 1877 година.[1] Става архимандрит.[6] На 21 септември 1880 година е избран за титулярен скопелски епископ[7][1] и е изпратен като архиерейски наместник в Лозенград на Одринската митрополия.[8][9][1] След това от 1881 до 1882 година е викарен епископ в Неврокоп на драмския митрополит Герман Михаилидис.[10][1] В 1883 – 1885 година е кмет на община Вланга в Цариград.[1] На 14 октомври 1885 е избран за коски митрополит. През юни 1888 година е уволнен.[7][1] Заточен е на Халки, където умира на 16 януари 1927 година.[1]
Бележки
| ? | → | скопелски епископ (21 септември 1880 – 14 октомври 1885) | → | Генадий |
| Мелетий III | → | коски митрополит (14 октомври 1885 – юни 1888) | → | Атанасий |