Оръжеен заглушител

Оръжеен заглушител е устройство, намаляващо интензитета на звука при възпроизвеждането на изстрел от огнестрелно оръжие. Може да е разглобяем или интегрална част от цевта на оръжието. Типичният заглушител представлява метален цилиндър с вътрешни прегради, които забавят излизащия газ от метателния заряд, което намалява както звука, така и пламъка от цевта.[1] Пламегасителят, от друга страна, специално охлажда или разсейва горящите газове, които обикновено излизат през цевта, без да има за цел да заглушава звука. В повечето държави заглушителите се регулират заедно с огнестрелните оръжия. Някои юрисдикции разрешават или дори задължават използването на заглушители в спорта, за да се намали риска от увреждане на слуха или шумово замърсяване, докато други правителства забраняват използването им от цивилни.

Няколко оръжия с разглобяеми заглушители. От горе надолу: Узи, M16, Heckler & Koch USP, Берета 92, SIG Sauer Mosquito.
Автомат AKM със заглушител.

Обичайните заглушители и гърнето на автомобилния ауспух работят на сходен принцип, при който се използва многократно обръщане на потока газове с цел загуба на енергия и скорост. Важно условие е куршумът да е с подзвукова скорост, иначе се създава чуваема свръхзвукова вълна, насочена към целта, която стрелецът не чува.

Пълно заглушаване на изстрел не може да се постигне. Основен принцип, свързан с количеството газове при изстрел, е, че колкото е по-голям калибъра, толкова по-малко е заглушаването. Заглушителите се използват основно при леките огнестрелни оръжия (пистолети, пушки, автомати), но има и специални заглушители за артилерийски оръдия, използвани основно в рамките на военни учения и експерименти.

История

Американецът Хайръм Пърси Максим, син на изобретателя на Максимовата картечница Хайръм Стивънс Максим, най-често се счита за изобретател на първия комерсиално успешен заглушител около 1902 г., получавайки патента си за него на 30 март 1909 г.[2][3][4] Максим наименува устройството си Максимов заглушител[5] и то бива често рекламирано в спортната преса. Заглушителят за двигателите с вътрешно горене е разработван успоредно с оръжейния заглушител от Максим в началото на 20 век, използвайки много от същите техники, за да се заглуши работата на двигателя.[6] Оръжейните заглушители се използват редовно от агенти на американското Управление на стратегическите служби по време на Втората световна война.

Конструкция

Заглушен патрон СП-4, неизстрелян, съдържа метателен заряд, бутало, спиращо в шийката на гилзата, и потопен проеткил

Обикновено елементите на заглушителя са поместени в цилиндрична тръба и представляват пластинчати прегради с отвори, осканалната линия може да е ексцентрична, обикновено е централна. Според формата на заглушителните елементи в профил, понякога се използва за обозначаване сходството им с букви – К, М. Заглушителен елемент може да е целият заглушител, бидейки отлят от порест метал (алуминий), като при износване се сменя целия. Заглушителят може да е интегриран в оръжието и да не се сваля.

Друг принцип е газовете на барутния заряд да се спрат след извършване на работа, така че да няма нужда изобщо от заглушител. Ползва се гилза с голям обем, като изхвърлящият барутен заряд е малък и високоимпулсен, а след проектила, потопен в гилзата пред барута, има обтуратор, който след кратък ход се заклинва в стесненото гърло на гилзата и спира барутните газове.

Заглушител за оръдия

Танк M60 със заглушител на ствола на 105-mm оръдие.

През 1969 г. американската компания „Рок Айлънд Арсенал“ за собствени нужди създава експериментален заглушител за танково оръдие. Заглушителят е предназначен за опити с едрокалибрено стволно танково въоръжение на стрелбището на арсенала, където действат ограничения за нивото на шума. Заглушителят има дължина от 12,19 m и диаметър от 1,524 m и има стоманен корпус, в който са закрепени полиетиленови джобове, пълни с вода, които играят ролята на шумопоглъщащи буфери.[7]

Източници