Омуртаг (община)

Общината е разположена в южната част на област Търговище. С площта си от 400,831 km² заема 4-то място сред 5-те общините на областта, което съставлява 14,79% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Антоново;
• на север – община Търговище;
• на изток – община Върбица, област Шумен;
• на юг – община Котел, област Сливен.

Релефът на общината е хълмист и ниско планински. Територията ѝ изцяло попада в пределите на Източния Предбалкан.

В югозападните части на община Омуртаг се простират северните разклонения на Лиса планина. В нея, на границата с община Котел, на около 3 km югоизточно от село Птичево се намира най-високата точка на община Омуртаг – 845,8 m.

Районите на общината, разположени северно от планината се заемат от хълмистата историко-географска област Сланник, в която се намира и административният център на общината – град Омуртаг.

Цялата източна половина на общината е със слабо хълмист, на места равнинен релеф и попада изцяло в историко-географската област Герлово. В нея, на около 3 km югоизточно от село Церовище, на границата с община Върбица, в коритото на река Голяма Камчия се намира най-ниската точка на община Омуртаг – 203 m н.в.

Западната част на общината (около 1/3 от територията ѝ) се отводнява към Дунавския водосборен басейн, а централната и източната – към Черноморския водосборен басейн. Към Дунавския водосборен басейн принадлежи най-горното течение на Голяма река (десен приток на Стара река, която е десен приток на Янтра, а тя – десен приток на Дунав). Тя извира на 654 m н.в. от Лиса планина, на 300 m западно от село Горско село. До вливането си в югоизточната част на южния ръкъв на язовир „Ястребино“ тече на север, а 2 km преди навлизането си в язовира – на запад. Неин основен приток е река Казълдере (22 km). Река Казълдере извира под името Черна река на 745 m н.в. от Лиса планина, южно от село Глашатай, община Антоново. Тече в източна посока в дълбока долина със стръмни десни и полегати леви склонове. Югоизточно от село Илийно, община Омуртаг завива на север, преминава през язовир „Царевци“, пресича Републикански път I-4 и заедно с Голяма река се влива в югоизточната част на южния ръкав на язовир „Ястребино“, на 340 m н.в. Площта на водосборния ѝ басейн е 63 km², което представлява 7,3% от водосборния басейн на Голяма река.

В югоизточната част на община Омуртаг, през историко-географската област Герлово, на протежение около 15 km протича част от горното течение на река Голяма Камчия, лява съставяща на река Камчия, която директно принадлежи към Черноморския водосборен басейн. В пределите на общината тя получава предимно малки леви притоци, водещи началото си от Лиса планина и от по-високо разположената историко-географска област Сланник и отводнява около 2/3 от територията на община Омуртаг.

Общината се състои от 42 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

• През 1887 г. – заличена е м. Горни Мастън кьой без административен акт поради изселване;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Мечикчилер на с. Беломорци;

– преименува с. Бостан кьой на с. Бостан;

– преименува с. Демирджилер на с. Железари;

– преименува с. Елезлери на с. Илийно;

– преименува гр. Осман пазар на гр. Омуртаг;

– преименува с. Хасан факъ на с. Палатица;

– преименува с. Кадър спах на с. Угледно;

– преименува с. Шахвелер на с. Царевци;

• МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кара атлар на с. Врани кон;

– преименува с. Килиджилер на с. Красноселци;

– преименува с. Мутафлар на с. Плъстина;

• МЗ № 3529/обн. 31.10.1934 г. – преименува с. Иланджилар на с. Змейно;
• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кадемлер (Кадъмлар) на с. Българаново;

– преименува с. Байрамлъ кьой на с. Великденче;

– преименува с. Вели бей кьой на с. Величка;

– преименува с. Садъклар на с. Веринци;

– преименува с. Яйджилар на с. Веселец;

– преименува с. Османлар на с. Висок;

– преименува с. Текелер сагър на с. Голямо Църквище;

– преименува с. Ефрас кечилер на с. Горно Козарево;

– преименува с. Хас кестане на с. Горно Крумово;

– преименува с. Даа кьой на с. Горско село;

– преименува с. Хас кечилер на с. Долно Козарево;

– преименува с. Ефрас кестане на с. Долно Крумово;

– преименува с. Ешил Юва (Ешилово) на с. Зелена морава;

– преименува с. Ени махле на с. Кестеново;

– преименува с. Кара Чулфалар на с. Козма Презвитер;

– преименува с. Текелер джами на с. Малко Църквище;

– преименува с. Велетлер на с. Могилец;

– преименува с. Текелер кябир на с. Обител;

– преименува с. Айляз Кърълар (Илияз Каралар) на с. Панайот Хитово;

– преименува с. Чанакчилар на с. Паничино;

– преименува с. Чикръкчилар на с. Петрино;

– преименува с. Кушлу кьой на с. Птичево;

– преименува с. Падърлар на с. Пъдарино;

– преименува с. Башлар на с. Първан;

– преименува с. Кеди юрен на с. Росица;

– преименува с. Сагърджик на с. Рътлина;

– преименува с. Орта кьой на с. Средище;

– преименува с. Дураклар на с. Станец;

– преименува с. Базиргян кьой на с. Тъпчилещово;

– преименува с. Хюсеинлер на с. Хубавка;

– преименува с. Сарсъплии на с. Церовище;

– преименува с. Карабаш кьой на с. Чернокапци;

• МЗ № 2916/обн. 16 януари 1943 г. – признава н.м. Горна Хубавка (от с. Хубавка) за отделно населено място – с. Горна Хубавка;
• Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Горно Крумово на с. Горно Новково;

– преименува с. Долно Крумово на с. Долно Новково;

– преименува с. Палатица на с. Камбурово;

• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Веринци на с. Веренци;

– преименува с. Хубавка на с. Долна Хубавка;

• Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – признава населените местности Гюл, Селиолу и Табак (от с. Врани кон) за отделно населено място – с. Звездица;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Обител и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Омуртаг;
• Реш. МС № 79/обн. 02.03.2001 г. – заличава с. Бостана и го присъединява като квартал на с. Горна Хубавка;

– заличава с. Малко Църквище и го присъединява като квартал на с. Обител;

– заличава с. Средище и го присъединява като квартал на с. Илийно;

• Реш. МС № 21/обн. 24 януари 2014 г. – заличава с. Железари поради изселване и присъединява землището му към с. Птичево.

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Естествения прираст на населението през 2003 година е положителен, коефициента на раждаемостта е 10.87 ‰, а на смъртността 10.47 ‰. През същата година с най-висок коефициент на раждаемост са били селата Илийно (16.67 ‰), Българаново (16.26 ‰), Беломорци (16.13 ‰), Плъстина (15.7 ‰), и др, а с най-ниска раждаемост Царевци, Тъпчилещово, Рътлина, и др. С най-висок коефициент на смъртност са били селата Могилец (23.14 ‰), Обител (19.58 ‰), Козма Презвитер (17.68‰), и др^[3].

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[4]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[6][7][8][9][10]}

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,5 km:

• участък от 18,4 km от Републикански път I-4 (от km 199,3 до km 217,7);
• началният участък от 17,6 km от Републикански път II-48 (от km 0 до km 17,6);
• началният участък от 5,4 km от Републикански път III-408 (от km 0 до km 5,4);
• началният участък от 7,6 km от Републикански път III-409 (от km 0 до km 7,6);
• последният участък от 21,7 km от Републикански път III-704 (от km 0,8 до km 22,5);
• участък от 6,7 km от Републикански път III-706 (от km 1,3 до km 8,0);
• последният участък от 3 km от Републикански път III-4008 (от km 9,8 до km 12,8);
• целият участък от 10,1 km от Републикански път III-4802.

• Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-30. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Омуртаг
• ((bg)) Официален сайт