Макреш (община)

Общината е разположена в западната и централна част на Област Видин. С площта си от 228,79 km² заема 7-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 7,49% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Кула и община Грамада;
• на югоизток – община Димово;
• на юг – община Белоградчик
• на запад – Република Сърбия.

Релефът на общината е средно планински и хълмист. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Западната Дунавска равнина и Западния Предбалкан.

Цялата централна и източна част на общината се заема от широката и нахълмена долина на река Видбол (десен приток на Дунав) и нейните леви и десни притоци, които протичат в дълбоки долини спрямо околния терен. В коритото на реката, северно от село Вълчек се намира най-ниската точка на общината – 127 m н.в. В най-източната част на долината релефът е предимно равнинен, а на запад теренът става хълмист

Западните и югозападни краища на общината се заемат от нископланинските части на Западния Предбалкан. По границата с Република Сърбия и на изток в пределите на общината се простират източните склонове на планината Бабин нос с едноименния връх Бабин нос (1107 m), разположен на самата граница, югозападно от село Раковица. В най-северозападния ъгъл на общината, където се събират границите с община Кула и Република Сърбия се издига уединената височина Връшка чука (692 m), крайната западна издънка на Предбалкана.

Горският фонд е 79 676 дка, представен предимно смесени широколистни насаждения – бук, дъб и други. От общата площ на общината земеделската земя обхваща 143 897 дка, горския фонд – 77 159 дка, водни площи – 2622 дка, за добив на полезни изкопаеми – 581 дка (кариера за добив на глина и кариера за добив на варовик).

Основна водна артерия в община Макреш е река Видбол, която протича през нея със своето горно и част от средното си течение. Тя извира под връх Бабин нос, тече в източна посока около 28 km в широка долина, като приема множество малки притоци отляво и отдясно. В близост до гара Макреш рязко завива на север и напуска пределите на общината северно от село Вълчек. На нея е разположен и административният център на общината село Макреш. От планината Бабин нос водят началото си още няколко реки, десни притоци на Дунав. От югозападния край извира река Арчар, по̀ на север, в землището на село Киреево са изворите на реките Чичилска и Калчовец, съставящи на Войнишка река, а най-северозападно от височината Връшка чука води началото си река Тополовец.

Южно от село Толовица, на границата с община Белоградчик, в пределите на общината попада северната част на Рабишкото езеро.

Предпоставка за развитието на туризма в общината е екологично чистата природа и скътаният в пазвите на планината Бабин нос Раковишки манастир „Света Троица“. който е обявен за паметник на културата с национално значение.

Общината има 7 населени места с общо население 1067 жители според преброяването от 7 септември 2021 г.

• МЗ № 4364/обн. 2 юни 1882 г. – преименува и признава м. Прерделина за с. Киреево;
• Височайши доклад № 1291/обн. 7 март 1883 г. – преименува с. Малък Турчин на с. Цар Шишманово;
• МЗ № 1966/обн. 16 ноември 1935 г. – преименува с. Влахович на с. Подгоре;
• Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Цар Шишманово на с. Шишманово;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Вълчак на с. Вълчек;
• Указ № 312/обн. 11 октомври 1991 г. – възстановява старото име на с. Шишманово на с. Цар Шишманово.

По етническа група от общо 1604 самоопределили се (към 2011 година)^[3]:

• българи: 1545
• цигани: 56
• други: 0
• неопределени: 3

• 2003 – Иван Вълчев (Нова левица) печели на първи тур с 52% срещу Митко Екупов (Национално сдружение БЗНС).
• 1999 – Иван Вълчев (Българска Евролевица) печели на втори тур с 59% срещу Митко Антов (БСП).
• 1995 – Перо Василев (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 58% срещу Тодор Зурлов (независим).

Основен дял от стопанството в община Макреш заема селското стопанство. Сектор растениевъдство има стратегическо значение за отрасъла селско стопанство. Най-голям относителен дял в растениевъдството на община Макреш има зърнопроизводството и техническите култури. Зърнените култури заемат по-голяма част от общата обработваема земя в общината, като основен дял се пада на производството на пшеница, ечемик, царевица и ръж. Наличието на много добри пасища и ливади в планинската и полупланинската част на областта и добрите условия за развитие на фуражно производство в равнинната част са предпоставка за развитие на овцевъдството и месодайното говедовъдство. Голяма част от земята се напоява от Рабишкото езеро и река Видбол.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 43,5 km:

• участък от 17 km от Републикански път III-1401 (от km 1,7 до km 18,7);
• началният участък от 18,8 km от Републикански път III-1403 (от km 0 до km 18,8);
• последният участък от 7,7 km от Републикански път III-1412 (от km 6,2 до km 13,9).

• Лист от карта K-34-9. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-10. Мащаб: 1 : 100 000.

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

• Официален сайт на община Макреш