Кюстендил (община)

Общината е разположена в западната част на област Кюстендил. С площта си от 979,915 km² е най-голямата община в областта, което съставлява 32,11% от територията на областта и една от най-големите в България (11-о място). Община Кюстендил е най-западната община в България (крайна западна точка връх Китка). Границите ѝ са следните:

• на север – община Трекляно;
• на юг – община Бобошево;
• на североизток – община Земен и община Радомир, област Перник;
• на изток – община Бобов дол;
• на югоизток – община Невестино;
• на югозапад – Северна Македония;
• на северозапад – Република Сърбия.

Релефът на община Кюстендил е равнинен, хълмист и планински. Тя се намира в историко-географската област Краище.

Централната и източна част на общината е заета от обширната, равна и слабо наклонена на югоизток Кюстендилската котловина с надморска височина от 470 до 870 m. В най-югоизточната ѝ част, в коритото на река Струма, източно от село Нови чифлик се намира най-ниската точка на общината – 447 m н.в.

На запад от котловината, между десните притоци на Струма – реките Соволянска Бистрица и Банщица (Глогошка река) се издига куполообразната планина Лисец с връх Връшник (1500 m). Западно от нея е разположена малката и висока (800 – 1000 m) Каменишка котловина, която се отводнява от горното течение на река Соволянска Бистрица и нейните притоци.

Южно от двете котловини и планината Лисец се извисява високата Осоговска планина. Тя се свързва на север с планината Лисец чрез седловината Вратца В пределите на общината и на България попадат нейните крайни североизточни части с най-високия ѝ връх Руен (2251 m), разположен на границата със Северна Македония.

Между Каменишката котловина и планината Лисец на югоизток и долината на река Драговищица (десен приток на Струма) на север, по границата с Република Сърбия в пределите на община Кюстендил попада югоизточната част на Чудинска планина. Нейната максимална височина е връх Арамлия (1496 m), разположен на граничната бразда, на около 1 km северозападно от село Гурбановци.

Северно от река Драговищица и западно от нейния ляв приток Уйнешка река, отново по границата със Сърбия се простират югоизточните склонове на Изворска планина с връх Плазая (1087 m), разположен западно от с. Горно Уйно в близост до държавната ни граница.

Между Земенския пролом на река Струма на изток, река Драговищица на юг и притокът ѝ Уйнешка река на запад в северната част на община Кюстендил попадат южните части на Земенска планина. Нейната максимална височина в пределите на общината е Силни връх (1245 m), издигащ се северозападно от пролома.

И накрая, на изток от Земенския пролом и северно от Кюстендилската котловина, в североизточната част на общината се простират югозападните части на Конявска планина с двата си най-високи дяла – Риша планина (връх Риш, 1443 m) и Централния (Виденски дял, връх Виден, 1487 m), разположен северно от села Таваличево.

Основна водна артерия на община Кюстендил е река Струма, която протича през нея от север-северозапад на юг-югоизток с част от горното си течение. Реката навлиза в общината югозападно от град Земен и се насочва на юг през забележителния Земенски пролом. При село Раждавица излиза от пролома, завива на югоизток и прекосява централната част на Кюстендилската котловина. Източно от село Нови чифлик навлиза в община Невестино. При преминаването си през общината Струма получава един по-голям ляв приток – река Шегава (в Конявска планина) и шест по-големи десни притоци: Бресница, Драговищица (долното течение, води началото си от Сърбия), Соволянска Бистрица, Банщица (Глогошка река), Новоселска река и Берсинска река (цялите течения на последните четири реки са в пределите на общината).

Най-южната част на общината, землищата на селата Сажденик, Цървена ябълка и Савойски се отводняват от най-горното течение на друг голям десен приток на Струма – река Елешница.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 72 населени места с общо население 49 080 души към 7 септември 2021 г.^[2]

• след Освобождението 1878 г. – с. Турско село е преименувано на с. Бистрица от населението без административен акт;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ат кория на с. Савойски;
• МЗ № 1640/обн. 20.06.1939 г. – заличава с. Колуша и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
• МЗ № 716/обн. 21.05.1945 г. – признава н.м. Пиперков чифлик (от с. Слокощица) за отделно населено място – с. Пиперков чифлик;
• МЗ № 2350/обн. 27.10.1945 г. – признава н.м. Кошарите (от с. Жабокрът) за отделно населено място – с. Ябълково;
• Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Вратца (Вратица, Враца) на с. Мирово;
• през 1946 г. – осъвременено е името на с. Кръшалево на с. Кършалево без административен акт;
• между 1946 и 1956 г. – заличени са селата Ресен и Рибарци без административен акт поради изселване;
• Указ № 21/обн. 27 януари 1953 г. – заличава с. Въртешево и го присъединява като квартал на с. Грамаждано;
• указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Гирчевци и го присъединява като квартал на с. Жабокрът;
• Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – отделя кв. Гирчевци от с. Жабокрът и го признава за отделно населено място – с. Гирчевци;

– обединява селата Перивол и Ямборано в едно населено място – с. Драговищица;

– признава н.м. Щърбец (от с. Горановци) за отделно населено място – м. Щърбец;

• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Бистрица и го присъединява като квартал на с. Долно село;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Дъждевица на с. Дождевица;

– осъвременява името на с. Жилинци на с. Жиленци;

– уточнява името на с. Каменишка Скакавица (Скакавица-каменишка) на с. Каменичка Скакавица;

– уточнява името на с. Ранинци на с. Раненци;

– уточнява емето на с. Ръжинци на с. Режинци;

– уточнява името на с. Цървени дол на с. Цървендол;

• Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава с. Николичевци и го присъединява като квартал на с. Скриняно;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Жедилово поради изселване;

– заличава м. Долна Брестница и я присъединява като квартал на с. Жиленци;

– заличава м. Щърбец и я присъединява като квартал на с. Ломница;

• Указ № 1580/обн. 26.05.1987 г. – отделя кв. Въртешево от с. Грамаждано и го присъединява като квартал на гр. Кюстендил;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Гърляно и община Драговищица и заедно с включените в състава им населени места ги присъединява към община Кюстендил;
• Указ № 2153/обн. 13.10.1989 г. – уточнява името на с. Ръждавица на с. Раждавица;
• Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Николичевци от с. Скриняно и го признава за отделно населено място – с. Николичевци;
• Указ № 13/обн. 29 януари 1993 г. – възстановява старото име на с. Мирово на с. Вратца.

През територията на община Кюстендил преминава последният участък от 59,4 km от трасето на жп линията София – Кюстендил – Гюешево.

През общината преминават изцяла или частично 14 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 215,8 km:

• началният участък от 42,3 km от Републикански път I-6 (от km 0 до km 42,3);
• началният участък от 10,4 km от Републикански път II-62 (от km 0 до km 10,4);
• целият участък от 27,9 km от Републикански път III-601;
• началният участък от 11,5 km от Републикански път III-602 (от km 0 до km 11,5);
• последният участък от 7,3 km от Републикански път III-621 (от km 1,4 до km 8,7);
• последният участък от 10,7 km от Републикански път III-637 (от km 57,5 до km 68,2);
• целият участък от 19,7 km от Републикански път III-6001;
• целият участък от 15 km от Републикански път III-6003;
• целият участък от 15 km от Републикански път III-6005;
• началният участък от 6,9 km от Републикански път III-6012 (от km 0 до km 6,9);
• целият участък от 20,7 km от Републикански път III-6202;
• целият участък от 8 km от Републикански път III-6203;
• последният участък от 6,7 km от Републикански път III-6222 (от km 19,5 до km 26,2);
• последният участък от 13,7 km от Републикански път III-6224 (от km 33,6 до km 47,3).

• Лист от карта K-34-57. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-69. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.

• Информационен портал на град Кюстендил
• Официален сайт на община Кюстендил
• Културен, обществен, празнично-обреден и именен календар на община Кюстендил
• Алеята на добродетелите в Кюстендил
• Общинският празник – „Кюстендилска пролет“ – приказки, легенди, история...

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.