Кула (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.
Община Кула се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Видин. Общинският център е гр. Кула.
| Кула (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Видин |
| Площ | 279.37 km² |
| Население | 4 454 души |
| Адм. център | Кула |
| Брой селища | 9 |
| Сайт | obshtina-kula.com/bg |
| Управление | |
| Кмет | Владимир Владимиров (ГЕРБ; 2011) |
| Общ. съвет | 11 съветници
|
 | |
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в западната част на Област Видин. С площта си от 279,37 km2 заема 5-о място сред 11-те общините на областта, което съставлява 9,15% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Бойница
- на изток – община Видин;
- на югоизток – община Грамада;
- на юг – община Макреш;
- на запад – Република Сърбия.
Релеф, води
Релефът на общината е предимно слабо хълмист. Територията ѝ попада в най-западната, хълмиста част на Западната Дунавска равнина. Основната характеристика на релефа са обширните междудолинни гърбици, които са заравнени или слабо наклонени, а между тях са разположени дълбоко всечените долини на реките Тополовец и Чичилска и Калчовец (съставящи на Войнишка) и техните притоци. Като цяло теренът се понижава от югозапад на североизток. Най-високата точка на общината се намира в най-югозападната ѝ част, при събирането на границите на общината с Община Макреш и Република Сърбия – уединената височина Връшка чука – 692 m н.в., а най-ниската точка – на противоположния североизточен край, в коритото на Чичилска река – 90 m н.в.
Общината попада в два водосборни басейна – на реките Тополовец и Войнишка, които текат в широки, но дълбоки долини спрямо околния терен. Река Тополовец пресича общината от югозапад на североизток с цялото си горно и част от средното си течение. В най-северозападния край на общината, в землището на с. Големаново е изворната област на Делейнска река (ляв приток на Тополовец). В южната част, също в посока югозапад-североизток протичат реките Чичилска и Калчовец (съставящи на Войнишка) със своите средни течения. В общината има изградени два големи язовира „Полетковци“ (на Чичилска река и левият ѝ приток Добрянов дол) и „Кула“ (на река Тополовец), водите на които основно се използват за напояване. Освен тях има и няколко микроязовира („Големаново“, „Нишора“, „Извор махала“ и др.), водите на които също се използват за напояване и риболов.
Населени места
Общината има 9 населени места с общо население 3292 жители според преброяването от 7 септември 2021 г.
| Населено място (старо име) | Преброяване (от септември 2021)[1] | По настоящ адрес (ГРАО от 15 септември 2022[2] | Площ (km²) | Гъстота (д/km²) |
|---|---|---|---|---|
| Големаново | 63 | 78 | 44,211 | 1.76 |
| Извор махала | 36 | 46 | 25,716 | 1.79 |
| Коста Перчево (Пседерци, Костаперчово) | 49 | 50 | 17,263 | 2.9 |
| Кула | 2394 | 2675 | 63,738 | 41.97 |
| Полетковци | 37 | 37 | 7,42 | 4.99 |
| Старопатица | 239 | 260 | 41,529 | 6.26 |
| Тополовец | 267 | 270 | 15,879 | 17 |
| Цар-Петрово (Турчин, Горни Турчин, Голям Турчин) | 172 | 169 | 44,019 | 3.84 |
| Чичил | 35 | 43 | 19,595 | 2.19 |
| Общо за общината: | 3292 | 3628 | 279,37 | 12.99 |
| Населените места с кмет са със зелен фон, а тези без кметство – с жълт. | ||||
Административно-териториални промени
- Височайши доклад № 1291/обн. 07.02.1883 г. – преименува с. Турчин (Долни Турчин, Голям Турчин) на с. Цар-Петрово;
- Указ № 290/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Пседерци на с. Костаперчово;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Костаперчово на с. Коста Перчево;
- Указ № 64/обн. 06.04.2001 г. – отделя с. Каленик и землището му от община Кула и го присъединява към община Видин.
Население
| Община Кула | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
| Население | 17833 | 18176 | 17776 | 14732 | 12266 | 10116 | 8676 | 6792 | 4717 | 3292 | |
| Източници: Национален Статистически Институт, [1][1] | |||||||||||
Население по възраст
| Население по възрастови групи към септември 2021 година [1] | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 0 – 4 | 5 – 9 | 10 – 14 | 15 – 19 | 20 – 24 | 25 – 29 | 30 – 34 | 35 – 39 | 40 – 44 | 45 – 49 | 50 – 54 | 55 – 59 | 60 – 64 | 65 – 69 | 70 – 74 | 75 – 79 | 80 – 84 | 85+ |
| 3292 | 104 | 85 | 115 | 118 | 102 | 98 | 121 | 129 | 177 | 253 | 281 | 255 | 237 | 271 | 340 | 294 | 165 | 147 |
Етнически състав
По етническа група от общо 4575 самоопределили се (към 2011 година)[3]:
Политика
- 2019 – Владимир Неделков Владимиров (ГЕРБ) печели на втори тур с 50,84% срещу Андрей Митков Андреев (БСП) с 46,76%.
- 2015 – Владимир Неделков Владимиров (ГЕРБ) печели на втори тур с 63,49% срещу Николай Цанков Ненов (БСП) с 36,51%.
- 2011 – Владимир Неделков Владимиров (ГЕРБ) печели на втори тур с 56,17% срещу Андрей Митков Андреев (БСП) с 43,83%.
- 2007 – Марко Петров Петров (БСП) печели на първи тур с 62,02% срещу Пеко Лалов Пеков (Коалиция „Възраждане“ - НДСВ, ГЕРБ, СДС, ДСБ, ЗНС) с 29,81%.
- 2003 – Марко Петров (БСП) печели на първи тур с 51% срещу Пеко Пеков (СДС).
- 1999 – Пеко Пеков (ОДС – СДС, БЗНС, Народен съюз) печели на втори тур с 52% срещу Марко Петров (БСП).
- 1995 – Ваньо Иванов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 53% срещу Цанко Нинков (Коалиция СДС, Народен съюз).
Транспорт
През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 42,4 km:
- последният участък от 27 km от Републикански път II-14 (от km 14,7 до km 27,0);
- последният участък от 1,8 km от Републикански път III-121 (от km 47,8 до km 49,6);
- началният участък от 11,9 km от Републикански път III-141 (от km 0 до km 11,9);
- началният участък от 1,7 km от Републикански път III-1401 (от km 0 до km 1,7).
Топографска карта
- Лист от карта K-34-9. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-10. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
Източници
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.