Борово (община)

Общината се намира в югозападната част на Област Русе. С площта си от 252,227 km² е най-малката сред 8-те общини на областта, което съставлява 8,71% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на североизток – община Иваново;
• на изток – община Две могили;
• на юг – Община Бяла
• на запад – община Ценово;
• на север – Румъния.

Територията на община Борово се намира на границата между западната част на Източната Дунавска равнина и източната част на Средната Дунавска равнина, като заема най-издигнатата част от междуречието между долните течения на реките Янтра и Русенски Лом. Релефът на общината е равнинно хълмист, с надморска височина от 30 – 50 m на северозапад до 300 m на югоизток, като благоприятства за развитие на земеделието и улеснява изграждането на транспортна и техническа инфраструктура. Най-високата ѝ точка връх Сивритепе (309,7 m) се намира западно от град Борово, а най-ниската ѝ точка от 17 m н.в. – на брега на река Дунав, североизточно от село Батин. Крайния северозападен ъгъл на общината се заема от източната част на малката Батинска низина (5 km²), разположена покрай десния бряг на Дунав.

По северната граница на общината с Румъния на протежение от 10 km (от km 521 до km 531, километрите се отчитат нагоре от устието на реката) преминава част от течението на река Дунав. В нея, северно от село Батин е разположен остров Батин, втория по големина (4,2 km²) български дунавски остров.

Климатът е умерено континентален. Летните суховеи и недостатъчните валежи причиняват ерозия на почвата. Характерни за зимния сезон са силните североизточни ветрове, които нанасят поражения на посевите, създават транспортно-комуникационни и битови проблеми. Съчетанието от релеф, [[климат, води и почвено разнообразие дават възможности за отглеждане предимно на зърнени и фуражни култури и лозя.

За разлика от по-голямата част на Област Русе, чиято растителност е с бедно биоразнообразие, в община Борово растителността се характеризира със сравнително големи естествени горски масиви, като преобладават иглолистните и смесените гори.

От общата площ на общината 74,44% е селскостопанския фонд, 15,17% е горски фонд, 4,48% фонд населени места, 5,91% пътища, водни площи и др. По форми на собственост територията на общината е разпределена както следва: частна собственост – 58,13%; държавна собственост – 17,94%; общинска собственост – 13,17%; собственост на юридически лица – 10,76 %.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по азбучен ред):^[1]

Общината има 7 населени места с общо население от 4068 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Балабанлии на с. Горазд;

– преименува с. Кара коджалии на с. Екзарх Йосиф;

• Указ № 1273/обн. 4 септември 1948 г. – заличава с. Горазд и го присъединява като квартал на с. Горна Манастирица;
• Указ № 107/обн. 13 март 1951 г. – преименува с. Долна Манастирица (Долньо Манастирци, Долна Мънастирица) на с. Волово;
• Указ № 79/обн. 11 февруари 1958 г. – преименува с. Горна Манастирица на с. Борово;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Брястовица на с. Брестовица;
• Указ № 290/обн. 7 септември 1984 г. – признава с. Борово за гр. Борово.

В югоизточната част на общината, през общинския център град Борово преминава участък от 6,6 km от жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова. Жп гара Борово е оборудвана със съоръжения за товаро-разтоварни дейности.

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 45,2 km:

• участък от 13,1 km от Републикански път I-5 (от km 32,8 до km 45,9);
• участък от 12,5 km от Републикански път II-52 (от km 19,8 до km 32,3). На територията на общината пътят не е изграден и представлява полски път;
• участък от 6,6 km от Републикански път III-501 (от km 38,8 до km 45,4);
• последният участък от 4,7 km от Републикански път III-5101 (от km 2,4 до km 7,1);
• последният участък от 8,3 km от Републикански път III-5402 (от km 7,3 до km 15,6).

В сравнително добро състояние са и общинските пътища.

Общината разполага с добре развита съобщителна мрежа. Осигурено е автоматично телефонно избиране на всички селища от общината и телефонна връзка с всички градове в България. От лятото на 2002 г. в град Борово и село Горно Абланово има Интернет. В общината има отлично покритие на M-tel и сравнително добро покритие на Globul и Вивател.

Всички селища са електрифицирани и водоснабдени, без режими на ток и вода. В общинския център има частична канализация за отпадните води и се изгражда ГПСОВ.

• Лист от карта K-35-4. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Борово, област Русе
• Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.