Домашната мишка (Mus musculus) е вид дребен гризач (Rodentia) от семейство Мишкови (Muridae). Живее винаги в близост до човека и човешките поселения. Използват се като лабораторни мишки, често генетично модифицирани, с цел биологични и медицински изследвания.[2]
Домашната мишка е светло сива или кафеникава на цвят, с по-тъмна горна част на тялото. Лабораторните и декоративните раси могат да бъдат бели, пъстри или с други цветове, козината е къса. Възрастните екземпляри тежат между 12 и 38 гр. Тялото им е дълго 15 – 19 см, като половината се пада на опашката. Женските имат 5 чифта цицки, а мъжките въобще нямат, за разлика от мъжките представители на повечето видове бозайници.
Домашната мишка обикновено върви, тича или стои на четири крака, но когато се храни или оглежда, се изправя на задните крайници и се подпира на опашката си. Когато тича, държи опашката си хоризонтално и я използва за баланс. Добре се катери, скача и плува.
Активни са в полумрак и нощем, избягват светлина. Териториални животни, обикновено един доминиращ мъжки живее заедно на своята територия с няколко женски и по-млади екземпляри. Заселва се в близост до хранителните си източници. Хранят се основно с растителна храна, но могат да бъдат и всеядни. Нуждаят се от малко вода.
Бременността продължава около 19 – 21 дни и ражда 7 – 13 малки. Може да роди 5 – 10 пъти годишно. Новородените са голи и слепи. При женските полова зрелост настъпва след около 6 седмици, при мъжките след около 8, но и мъжките и женските могат да започнат да се размножават след 35 ден.
Продължителността на живота им е около 1 – 2 години. Проекта Methuselah mouse contest е състезание по създаване на възможно най-дълго живееща лабораторна мишка. През 2004 г. е отбелязан рекорд на генетично изменен екземпляр с продължителност на живота 1819 дни, което прави близо 5 г.
Обикновено живее в близост до човека. Произхожда от Азия (вероятно Северна Индия) и е разпространена с помощта на човека по цял свят. Домашната мишка пренася голямо количество заразни болести. Също така е основна причина за увреждането на запасите от зърно. Смята се, че е основната причина за одомашаването на котката. Като цяло е по-малко вредна от плъховете.