Ново село (община Ново село)

Селото е разположено в Струмишката котловина в южното подножие на планината Огражден и в близост до река Струмица, на 9 километра от границата между България и Северна Македония, на която има граничен контролно-пропускателен пункт Ново село - Златарево.

Според традиционните легенди в селото най-ранното селище в землището на Ново село е било разположено в равнината в местността Селище, разположена на север от местностите Дракево и Калайница, в близост до местността Трънакът. В тази местност са откривани останки от градежи и предмети.

Предполага се, че с идването на турците на Балканския полуостров през втората половина на XIV век земите в плодородната равнина са отнети от българите и християнското население е принудено да формира ново селище източно от местността Вълча могила, което е наречено Вълчи дол. Новото препитание на вълчидолци вече е предимно скотовъдството. За това, че селището Вълчи дол е просъществувало дълго време свидетелства големият брой гробове в местността Гробчето. От това село все още се виждат останките от основите на някои къщи.

Към края на XVII и началото на XVIII век вълчидолци започват да се изселват на днешното място на селото. Окончателното изселване в новото село завършва в началото на XIX век. Постепенно селото се замогва и се превръща в пазарен център на околните села.

През XIX век Ново село е чисто българско селище в границите на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1842 година.^[1] Първото българско училище в Ново село е отворено в 1866 година в къщата на рода Панзиевци в резултат на усилията на видния новоселец Димко Хаджипанов.^[2] По-късно училището, в което се преподало на български, било изместено в къщата на Гозевци, а още по-късно в така наречения Попски дом. Едва през 1936 година е изградена самостоятелна училищна сграда с парични средства и доброволен труд на новоселци.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ново село (Novosélo) е посочено като чисто българско село с 90 домакинства с 325 жители българи.^[3]

През 1895 година в Ново село е основан комитет на ВМОРО.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ново село има 1400 жители българи.^[4] Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1280 българи екзархисти.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Ново село са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6] Селото е освободено от османска власт от Седма рилска дивизия по време на войната през октомври 1912 година.

В 1913 година през Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия и 160 къщи са опожарени.^[7]След Букурещкия договор до 1919 година заедно с цяло Струмишко Ново село влиза в границите на Царство България в новосъздадения Струмишки административен окръг.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година селото отново е включено в границите на България. По това време негов кмет е Любомир М. Костов от Русе (18.VIII.1941 16.XII.1943), а след него Атанас Мачуков (16.XII.1943 09.IX.1944).^[8][9]

Ньойският договор от 1919 година, сложил край на участието на България в Първата световна война, предава Струмишко на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 година Югославия). В Ново село е установена сръбска власт.

През 2002 година на референдум 90% от жителите на Ново село се обявяват за смяна на името на селището. Специалната комисия по смяна на името се спира на името Александрия в чест на Александър Македонски, но македонският парламент не разрешава промяната след протест на албански депутати.

Според преброяването от 2002 година селото има 2756 жители.^[10]

До Ново село има българско военно гробище, в което са погребани 71 военнослужещи загинали през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Родени в Ново село

• Атанас Трайков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Юруков^[11]
• Бона Байрактарова (р. 1946), стоматоложка
• Вангел Митев Костадинов (1893 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска^[12]
• Георги Бояджиев (р. 1950), армейски генерал, началник на Генералния щаб на Армията на Северна Македония (2004 – 2005)
• Георги Петев, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков^[13]
• Гьошо Илиев, български учител и революционер от ВМОРО
• Данаил Дончев (р. 1966), политик от Северна Македония, депутат от ВМРО-Народна партия
• Димитър Петров (о. 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 5-а одринска дружина^[14]
• Димитър Стоянов (Даскал Димитри, 1824 – 1874), български просветен деец
• Иван Зайков (? - 1922), български революционер, обесен от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение през 20-те години^[15]
• Иван Илиев (1885 – 1923), български революционер, деец на ВМОРО
• Иван Младенов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[16]
• Кръстьо Новоселски (1873 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
• Любчо Айдински (1930 - 2021), северномакедонски учен
• Мите Велков, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 3-та солунска дружина^[17]
• Мите Иванов (около 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 3-та солунска дружина^[18]
• Митко Чавков (р. 1963), македонски полицейски служител и политик, вътрешен министър на Северна Македония
• Стойче Димитров (1844 – след 1914), свещеник в родното си село между 1870 и 1914 година^[19]
• Филип Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков^[20]

Починали в Ново село

• Борис Николов Стойчев (1910 – 1944), български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война^[21]
• Иван Николаев (? – 1912), български революционер от ВМОРО
• Никола Господинов Иванов (? – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[22]

Свързани с Ново село

• Мануш Георгиев (1881 – 1908), български революционер, деец на ВМОРО

• Списък на погребаните в Ново село български военнослужещи от Балканските и Първата световна война Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.