Нисия
Тази статия е за селото в дем Воден. За селото в дем Александрия вижте Ниси (дем Александрия). За селото в дем Гревена вижте Ниси (дем Гревена).
Нисия или Ниси (на гръцки: Νησί, Ниси) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
| Нисия Νησί | |
| — село — | |
  Нисия  Нисия  Нисия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Нидже |
| Надм. височина | 520 m |
| Население | 332 души (2021 г.) |
География
Селото се намира на около 8 km северозападно от демовия център Воден (Едеса), на 520 m надморска височина в склоновете на планината Нидже (Ворас).[1]
История
В Османската империя
В 1741 година южно от селото е построена възрожденската църква „Рождество Богородично“, която в 1969 година е обявена за паметник на културата.[2]
В XIX век Нисия е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ниссіе като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нисия (Nissia) е посочено като село във Воденска каза с 45 къщи и 243 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Нисия живеят 340 жители българи християни.[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нисия (Nissia) има 368 българи екзархисти.[7]
В Гърция
През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Нисия попада в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нисия (Нисија) има 60 къщи славяни християни.[8]
През Втората световна война в Нисия е установена българска общинска власт. Край селото воденската чета на българската паравоенна организация Охрана разбива андартска чета, като пленява и разстрелва водача ѝ полковник Куцокьорис.[9]
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция и много от жителите му бягат в Югославия.[1]
Селяните произвеждат предимно жито, арпаджик, ябълки и череши. В 1956 година най-плодородните им земи са потопени под новосъздаденото Владовско езеро.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Градища[10][11] | Γκράντιστα | Палюри | Παλιοϋρι[12] | връх на СЗ от Нисия[10][11] |
| Аса Баглар[11] | Άσά Μπαγλάρ | Амбелия | Αμπέλια | местност на СЗ от Нисия[11] |
| Попова нива[11] | Πόποβα Νίβα | Хорафи ту Папа | Χωράφι του Παπά[12] | връх на СЗ от Нисия[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 353[1] | 347[1] | 497[1] | 607[1] | 533[1] | 656[1] | 510[1] | 508[1] | 587[1] | 415 | 382 |
Личности
Хаджи Христо Българин (1773/4 - ?), български революционер, участник в гръцката война за независимост- Христо Гогов (Χρήστος Γώγος), гръцки андартски деец от трети клас (1905 – 1909)[13]
- Сотир Христов Гарелов (1881 - след 1944), български учител, свещеник и революционер от ВМОРО
