Николай Владов

Роден е на 4 септември 1911 г. в Шумен. Следва право в Софийския университет и едновременно с това в Художествената академия.

Член е на Дружеството на новите художници (1931) и негов секретар в продължение на 8 години. Карикатурист във вестниците „РЛФ“ (1931) и „Български запад“ (1942). Живописец от 1933, скулптор от 1934 г. Автопортрет (1970).

Директор на Националната художествена галерия, създател на постоянната изложба на икони в криптата към храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Скулптурното ателие на художника, в което работи през последните 30 години от живота си, е известно сред художествено-творческата интелигенция с особената си артистична атмосфера и дух.

Автор е на труда „Скулптурата по нашите земи“ (1961) и на много статии и студии в областта на изобразителното изкуство.^[1]

Няколко години преди смъртта си напуска Съюза на българските художници.^[2]

Като скулптор прави множество портрети, композиции и паметници.

Създател е на монументалните творби:

• Паметник на съветската армия в Шумен (1948) в съавторство с Александър Занков и Г. Коцев,^[1][3][4]
• Паметник на загиналите в съпротивата в село Първенец, Пловдивско (1969),^[1]
• Паметник на Георги Димитров в Стражица (1972),^[1]
• Паметник на съпротивата край гр. Белица, Благоевградско (1979),^[1]
• Паметник „Септември 1923“, Ихтиман, Софийска (област) (1980) в колектив.^[1]

• Скулптурата по нашите земи. София: Български художник, 1961, 120 стр.
• Николай Шмиргела. Рисунки. София: Интеркомерс, 1994, 50 стр.

• Николай Шмиргела през 40-те години Архив на оригинала от 2018-11-28 в Wayback Machine., Фото архив Тодор Славчев
• Милена Радева, „Достойни, талантливи и сръчни ръце“ – корицата на „Моторни песни“, 26 юли 2017