Невор

Невор е разположено на 170 m в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 7 km северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже.^[1]

Селото е споменато в османски дефтери от XIV век.^[1]

В XIX век Невор е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според Стефан Веркович към края на XIX век Невор (Невохор) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 362 души и 95 домакинства.^[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Невор живеят 630 турци.^[3]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото като българско мохамеданско с 674 души. Според Тодор Симовски това е вярно, а Кънчов греши.^[1]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Невор има 155 къщи славяни мохамедани.^[4]

В 1924 година жителите на селото са изселени в село Деирмендюзю (област Чанаккале, община Галиполи), Турция.^[5] В 1926 година е преименувано на Промахи. От 1926 до 1927 година е слято със съседното село Северяни (Ворино).^[6][7] След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Невор е изселено в Турция и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 121 бежански семейства и 439 души.^[8]

Селото произвежда тютюн, пипер, жито, овошки.^[1]