Население на България

В България периодично се провеждат преброявания от НСИ. Динамиката на населението се определя от количественото му изменение във времето, като тенденцията е намаляване на фона на растящото население в световен мащаб. Таблиците и графиките по-долу дават числов израз на тези закономерности.

 Основна статия: Преброявания на населението в България

Численост на населението според преброяванията извършени от НСИ през годините:

Година на преброяване Численост 1880 2 007 919 1887 3 154 375 1892 3 310 713 1900 3 744 283 1905 4 035 575 1910 4 337 513 1920 4 846 971 1926 5 528 741 1934 6 077 939 1946 7 029 349 1956 7 629 254 1965 8 227 966 1975 8 727 771 1985 8 948 649 1992 8 487 317 2001 7 932 984 2011 7 364 570 2021 6 519 789

Според Националния статически институт населението на страната е 6 520 314 души (Информация към 6 януари 2022 г.) . ^[3]

Запазва се тенденцията на урбанизация – в градовете живеят 4 782 064 души, или 73,3%, а в селата – 1 737 725, или 26,7% (към 7 септември 2021 г.)

Численост на населението в градовете според преброяванията извършени от НСИ през годините:

Година на преброяване Численост 1887 593 547 1892 652 328 1900 742 435 1910 829 522 1920 966 375 1934 1 302 551 1946 1 735 188 1956 2 556 071 1965 3 822 824 1975 5 061 087 1985 5 799 939 1992 5 704 552 2001 5 474 534 2011 5 339 001 2021 4 782 064

Численост на населението в селата според преброяванията извършени от НСИ през годините:

Година на преброяване Численост 1887 2 560 828 1892 2 658 385 1900 3 001 848 1910 3 507 991 1920 3 880 596 1934 4 775 388 1946 5 294 161 1956 5 057 638 1965 4 405 042 1975 3 666 684 1985 3 148 710 1992 2 782 765 2001 2 454 367 2011 2 025 569 2021 1 737 725

Разпределението на населението е неравномерно. 40,2% от населението в страната живее в 8 общини, които са с население над 100 000 души. В 83 общини преброените са под 6000 души и в тях живее 4,7% от населението на страната. Градовете наброяват 257, а селата 5000, а 199 са населените места, в които няма преброени жители. Една трета от населението на страната живее в шестте най-големи града, които са с население над 100 000 души.^[4]

 Основни статии: Емиграция от България и Имиграция в България

Напусналите България за периода 1990 – 2005 се изчисляват на над 1 000 000 души. След политическите промени от 1989 г. се развива силна икономическа емиграция, включваща част от висшистите в България. Тази тенденция продължава и до днес.

От 1989 г. близо 1 000 000 души са напуснали страната, а живеещите в чужбина към 2007 г. са около 750 000 души. Емиграцията е един от главните фактори за намаляване на българското население. Заражда и друг вид миграция – към България от чужбина, имиграция. Част от имигрантите са българи от етническите общности в чужбина, получили българско гражданство на основание български произход. Все повече граждани на ЕС – главно Великобритания, Франция, Нидерландия, Италия, Полша, Германия, Испания, Гърция, Белгия, Ирландия и т.н., живеят временно или постоянно в страната във връзка с работа или заради по-евтиния живот. Има също руснаци, украинци, китайци, турци, араби и други с произход от Близкия Изток.

Според преброяването на населението на страната през 2021 г.:

• Към 7 септември 2021 г. в България живеят постоянно 60 002 лица с чуждо гражданство и те представляват 0,9% от населението на страната;
• Преобладават лицата с чуждо гражданство на европейски държави извън Европейския съюз. От тях най-многобройни са руските граждани – 17 465, следват гражданите на Украйна – 6163, Великобритания – 4484, Турция – 3017 , и други.
• Към момента на преброяването в България постоянно живеят 10 549 граждани на Европейския съюз, или малко над една шеста от всички чужди граждани в страната;
• Хората, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго, към момента на преброяването са 0,5% от населението на страната. Лицата без гражданство са 539.

За 2011 г. МВнР оценява броя на българските граждани, живеещи в чужбина, на над 2 милиона. Тази оценка е получена по преценка на българските дипломатически представителства. Данните са получени от МВнР по ЗДОИ чрез Обществения съвет на българите в чужбина. По данни на БНБ работещите в чужбина са 618 хил. души.^[5]

• 
  Процент на българите родени в друга община на България сред общия брой на етническите българи, според преброяването на населението през 1910 г.
• 
  Процент на родените в чужбина българи сред общия брой на етническите българи, според преброяването на населението през 1910 г.
• 
  Процент на българите родени в Егейска и Вардарска Македония сред общия брой на етническите българи, според преброяването на населението през 1946 г.
• 
  Дял на българите родени в Източна Тракия, Западна Тракия и Мала Азия сред общия брой на етническите българи, според преброяването на населението през 1946 г.
• 
  Дял на българите родени в Северна Добруджа, Румъния и Сърбия сред общия брой на етническите българи, според преброяването на населението през 1946 г.
• 
  Дял на родените в други държави българи сред останалите етнически българи, според преброяването на населението през 1946 г.

 Основна статия: Естествен прираст в България

Към 31 декември 2019 г. естественият прираст в България е -6,7‰, като в градовете е -4,4‰, а в селата – -13,1‰.^[6]

 Основна статия: Раждаемост в България

През 2010 г. тоталният коефициент на плодовитост в градовете е 1,43, а селата – 1,64. Общо е 1,49. За гр. София тя е 1,39. Най-ниска е в селата на Област Перник (0.99), а най-висока – в селата на Област Сливен (2,31). В повечето области в селата коефициентът е по-висок, в София-град, Софийска област, област Перник и Област Кюстендил градовете са с по-висок коефициент.

По оценки, базирани на данните от преброяването от 2011 година, делът на децата на възраст от 0 до 9 години с небългарски майчин език е около 26%.^[7] Същевременно според психолога професор Петър Иванов през 2013 г. за 50% от новородените деца българският език не е бил майчин.^[8] Подобни данни са обявени и от Синдиката на българските учители – за 43% от първокласниците в България за 2016 година българският език не е майчин.^[9]

Показатели за раждаемостта, според данни на НСИ:^[10][11]

 Основна статия: Смъртност в България

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Средната гъстота на населението в България през 2005 г. е 69,6 души/км², докато средната за Европа е 67 души/км², а 45 души/км² е за света. Най-голяма е гъстотата на населението в общините Пловдив (3500 души/км²), Варна (1500 души/км²), Ямбол (990 души/км²), Добрич (950 души/км²) и Столична (905 души/км²). От районите за планиране най-гъсто населен е Югозападният (103 души/км²), а най-рядко – Северозападният (48 души/км²). Най-слабо населен е районът на Странджа – 10 души/км².

Към 1 февруари 2011 г. средната гъстота е 66,35 д./кв.км. Изчислява се по следната формула:

${\displaystyle \textstyle {AD={\frac {P_{BG}}{S_{BG}}}}={\frac {7153784}{110994}}=64.45}$

Следващата таблица показва разпределението на гъстота според надморската височина. Най-висок показател се измерва в интервала 500 – 700 метра надморска височина, на който отговарят предимно котловинните образувания като Софийското поле; най-ниска гъстотата е от 1000 и повече метра.

 Основна статия: Възрастова структура на населението в България

Възрастова структура на населението според оценки на ООН през годините:

1950

2000

2010

В края на 2012 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 395 078, или 19,2% от населението. Те нарастват с 2 процентни пункта спрямо 2005 г. Неговата средна възраст нараства от 40.4 години през 2001 г. на 41.2 години през 2005 г. и достига 42.8години в края на 2012 г.

Възрастова структура на населението според оценки на НСИ през годините:^{[31][32][33][34][35][36][37][38][39][40]}

Според преброяването на населението през 2011 г. 76,9 % са се определили като етнически българи, 8,0 % – като етнически турци, 4,4 % – като етнически цигани, а останалите 10,6 % са от други етноси и неопределени.^[41]

Численост и дял на основните етническите групи според преброяванията на населението през годините след Освобождението на България:^{[41][42][43][44][45][46]}

• 
  Дял на турците, по землищата на населени места и общини.
• 
  Дял на циганите, по землищата на населените места.
• 
  Дял на циганите, по области.

Численост на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г., по области:^[47]

• 
  Дял на доминиращата етническа група, по землищата на населените места.
• 
  Дял на турците, по области.
• 
  Дял на доминиращата етническа група, по общини.
• 
  Дял на циганите, по общини.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по области:^[48]

Основен език е българският, чиято писмена система е кирилицата – азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател на глаголицата, Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, македонската езикова норма, сръбския, украинския, беларуския език, русинския, както и в други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа.

В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, окачествяващи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на двойно пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.

Численост и дял на населението по роден език според преброяването на населението през 2001 г., по области:^[49]

Разпределение на населението по етническа група и роден език към 1 февруари 2011 година (разпределени са лицата, които са отговорили на двата въпроса при преброяването на населението в България през 2011 г.):^[50][51]

Официален език на България е българският, а според преброяването през 2001 г. той е роден на 84,5 % от населението, останалите обикновено го говорят като втори език. За 9,6 % роден език е турският, за 4,1 % – циганският, а останалите 1,8 % са посочили друг език или не са определили.^[43] Разпределението на езиците съответства на разпределението по етническата група, с малки изключения.

Според преброяването от 2011 г. за 85,2 % от населението българският език е майчин, за 9,1 % – турският, за 4,2 % – циганският, а за останалите 1,5 % – други езици или не е бил посочен майчин.

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г., по области:^[52]

На преброяването през 2001 г. голямото мнозинство – 6 552 751 души (82,6 %) са се определили като православни християни, от тях не е ясно колко са старостилни и колко новостилни. Като мюсюлмани са се определили – 966 978 души (12,2 %), мнозинството от тях са сунити, но има и шиити. Следват римокатолиците – 43 811 души (0,6 %), протестантите – 42 308 души (0,5 %), армено-грегорианците – 6500 души (0,1 %) и др. Броят на изповядващите юдаизъм е 653 души, а отговор „Не се самоопределям“ са избрали 308 116 души (3,9 %).^[43]

Според изследването на Eurobarometer Poll от 2005 г. в България само 40% вярват в Бог, други 40% вярват в „нещо като дух или витална сила“, а 13% не вярват в нито едно от горните. А според изследването „Европейско изследване на ценностите“ на „Българска социологическа асоциация“ през 2009 21,7% от българите заявяват, че не вярват в Бог, а само 67,3% вярват в Бог. Това голямо несъответствие между данните относно броя на атеистите в България може да се обясни с факта, че в анкетната преброителна карта през 2001 г. е нямало възможност за изричен отговор „атеист“ или „невярващ“, а предполагаемите 3,9% атеисти са отчетени като такива само защото са избрали отговор „Не се самоопределя“. Според анкета от 2009 г., базирана на малка част от населението, 67,3% от българските граждани вярват в съществуването на Бог, а 21,7% – не. Същевременно 13,6% от тях посещават религиозни служби поне веднъж месечно и 24,1% декларират, че вярват в задгробния живот.^[53]

Към 2005 г. броят на църквите, манастирите и параклисите в България е около 3750, а на джамиите и медсиджите (малки молитвени домове) е 1050, което дава съотношение 78:22 съответно. Към 2007 г. джамиите са вече около 1300, от които само 1000 реално функционират.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Според математика Любомир Иванов прогресиращото намаляване на българското население спъва икономическия растеж и подобряването на благосъстоянието, а предприеманите управленски мерки за смекчаване на негативните последици не достигат до същината на проблема. Правителствената управленска програма за периода 2017 – 2021 година е първата, която си поставя за цел преобръщане на тенденцията. Програмата посочва и приоритетните средства за постигане на целта – мерки за повишаване на раждаемостта, намаляване на младежката емиграция, и изграждането на нормативен и институционален капацитет за провеждането на модерна имиграционна политика, съобразена с потребностите на българския бизнес.^[54]

• Списък на страните по население
• Население на Европа
• Данни за демографските показатели на България

• В Общомедия има медийни файлове относно Население на България
• Преброяване на населението през 2011 г.
• Преброяване на населението през 2001 г.(по данни на НСИ)
• Социални ценности, наука и технологии. Изследването Eurobarometer Poll 2005.
• „Европейско изследване на ценностите“ на Българска социологическа асоциация, 2009.
• Актуална таблица по постоянен и настоящ адрес (по области и общини, обновява се месечно)
• Таблици на населението по постоянен и настоящ адрес (по области, общини и населени места, обновява се тримесечно)