Надежда Радулова

Надежда Радулова е родена на 24 април 1975 г. в Пазарджик в семейството на художника Цветан Радулов. Завършва езиковата гимназия „Бертолт Брехт“ с профил английски език (1994), а след това българска и английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1999).

През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейския университет в Будапеща и The Open University в Лондон. Академичните ѝ интереси са в областта на сравнителното литературознание и пол/родовите изследвания.

Доктор по филология с дисертация на тема: „Палимпсестът като фигура на женствеността: прочит на модернизма през поетиката на Хилда Дулитъл, Джийн Рис и Марина Цветаева“ (2006).

Участвала е във фестивала „Литература в действие“ (2002; 2003) и в авторското четене „Треви за летене“ (2003) в Центъра за академични изследвания (София).

Публикува във вестниците „Литературен вестник“ и „Литературен форум“, алманах „Тракия“, списанията „Витамин Б“ и „Страница“, антологиите на НДК (2002; 2003) и др.

Работи като редактор в месечното списание за пол, език и култура „алтера“ (2005 – 2010) и в издателство „Просвета“ (2011 – 2014).

Член е на журито за годишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ за преводен роман от английски език през 2010 г.^[1]

Член на журито на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2014 г.^[2][3]

• С мъничко зелено в усмивката. Велико Търново: Абагар, 1994.
• Дървото. Пазарджик, 1994.
• Онемяло име. София: Лице, 1996.
• Алби. Пловдив: Жанет 45, 2000 (Национална награда за поезия „Иван Николов“ през 2001)^[4]
• Памук, стъкло и електричество. Пловдив: Жанет 45, 2004.^[5]
• Бандонеон. Пловдив: Жанет 45, 2008.
• Когато заспят. Пловдив: Жанет 45, 2015.^[6][7][8]
• Малкият свят, големият свят. Пловдив: Жанет 45, 2020.

• Андрю Шон Гриър. Изповедите на Макс Тиволи. София: Обсидиан, 2005.
• Марина Левицка. Кратка история на тракторите. София: Обсидиан, 2006.
• Филип Рот. Човешкото петно. София: Алтера, 2009.
• Сам Савидж. Фирмин. Пловдив: Жанет 45, 2009.
• Джон Максуел Кутси. Живот и страдания на Майкъл К. Пловдив: Жанет 45, 2010.
• Джаки Кей. Тромпет. София: Алтера, 2010.^[9]
• Джийн Рис. Безкрайното Саргасово море. София: Алтера, 2012.^[10], ^[11]
• Силвия Плат. Джони Паник и библията на сънищата. Разкази, други съчинения и откъси от дневници София: Лист, 2020 ^[12]

• Места на любовта (В текстовете на десет източноевропейки). (Заедно с Миглена Николчина). София: Алтера, 2007.

• Носителка е на Националната награда „Иван Б. Николов“ (2001) за млад автор на годината.
• Носителка е на Националната награда за превод „Кръстан Дянков“ за 2009 г.^[13]
• Награда „Николай Кънчев“ (2015).^[14]
• Награда Иван Николов (2020) за поезия ^[15]

• Стихотворения и статии на Надежда Радулова в LiterNet
• Надежда Радулова, Стихотворения, Литературен вестник, бр. 9, 6 март 2002 г.
• Надежда Радулова в блога Чат.пат литература
• Биосправка за Надежда Радулова на сайта на Фондация Елизабет Костова Архив на оригинала от 2019-04-21 в Wayback Machine.