Монта̀на е областен град в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Монтана и област Монтана. Населението на града е 36 633 жители според оценка на НСИ към 31.12.2022 г. По данни на ГРАО към 15 юни 2024 г. в града живеят 38 694 души по настоящ адрес и 46 946 души по постоянен адрес.
Първото име на града, дадено му от римляните, е Монтанензиум.
Селището се споменава за първи път под името Кутловица в османски документ от 1575 г. Освобождението на България през 1878 г. заварва селото с името Голяма Кутловица (като река Огоста го дели от село Малка Кутловица) и с население по-малко от 1000 жители.[2]
На 2 декември1891 г. с местна инициатива Голяма Кутловица е преименувана на Фердинанд,[3] като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд I и получава статут на град. Тогава градът е наброявал около 1 500 жители – българи, турци и евреи.[4][5][6]
През 1993 г. с указ на президента Желю Желев името на града е променено на Монтана (по античното си име Municipio Montanensium).
География
Местоположение и релеф
Градът се намира на 109 км от столицата София, на 259 км от Пловдив, на 423 км от Варна и на 493 км от Бургас. Също така е разположен на около 45 километра южно от река Дунав и на около 30 км източно от границата със Сърбия в долината между язовир „Огоста“ и възвишението Пъстрина. Важен коридор между Северозападна България и София през прохода Петрохан.
Градът се намира в Предбалкана, в предпланински район на север от Стара планина, с хълмист терен и средна надморска височина от 350 m, защото „лежи“ в източното подножие на Михайловградския баир (кота 327 m), който е част от Веренишкото бърдо и Западния Предбалкан.
Климат
Климатът е умереноконтинентален, със студена зима и горещо лято. Преобладаващи са запад-северозападните ветрове. Големият воден басейн и насеченият релеф рядко позволяват стихване на вятъра до 0 м/с. Характерен за нощните часове е и планинско-долинен бриз от югозапад, който охлажда. По правило не е силен, но през пролетта и лятото може да достигне 10 м/сек и повече заради по-бързото изстиване на планинския склон от низината след залез, което генерира поток с тежък, студен въздух надолу към Предбалкана.
В студеното полугодие има температурни инверсии, с мъгли и/или ниска слоеста облачност и се наблюдава фьон (наричан също „южняк“), който води до пролетни температури и снеготопене, а при арктични въздушни маси, когато язовирът замръзне и няма излъчване на топлина от водата, се отбелязват и стойности под -20 °C. През топлото полугодие се регистрират градушки.
Първите отрицателни температури и слани най-често са през втората половина на октомври, а последните – в края на март. Средният брой на дните със снежна покривка е между 40 и 45, средната ѝ височина е 8 см. Максимумът на валежите по норма е през май-юни, минимумът – през февруари, но с климатичните промени те стават все по-неравномерно разпределени, зачестяват и дългите засушавания.
В южната част на стената на язовир „Огоста“ (203 м н.в) се намира Хидро-метеорологична обсерватория Монтана. В нея се извършват постоянни наблюдения от агроном, метеоролози и хидролози. Първите официални прогнози за времето тук се правят от 1892 г., когато към местната пощенска станция е открита метеорологична станция. През 2007 г. е отчетена най-високата температура от 43,6 градуса по Целзий.
Климатични данни
Средни температури (в °C) от статия на С. Стайков „Вертикално разпределение на температурата в България“ / Физико-математическо списание, 1912 г. и средни валежи (в mm) за период 1899 – 1936 г. чрез архив данни от дъждомерната станция на града в тогавашен Фердинанд
яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
год
-1,3 °C
-0,7 °C
5,6 °C
12,1 °C
17,0 °C
20,7 °C
23,4 °C
22,7 °C
16,4 °C
12,6 °C
5,8 °C
0,6 °C
11,4 °C
31 mm
26 mm
35 mm
45 mm
75 mm
75 mm
54 mm
47 mm
40 mm
53 mm
41 mm
36 mm
558 mm
През септември 1923 г., януари 1925 г. и септември и ноември 1926 г. не е имало никакви валежи. Най-суха е била 1918 г. с едва 205 л/кв.м.
Средни годишни температури около средата на 20 век (Стоян Марков. „Град Фердинанд – антропогеографски проучвания“
1917
1918
1919
1920
1921
1922
1923
1924
1925
1926
11,0 °C
13,8 °C
11,1 °C
9,6 °C
11,1 °C
11,2 °C
12,8 °C
10,5 °C
12,3 °C
11,8 °C
1927
1928
1929
1930
1931
1932
1933
1934
1935
1936
12,1 °C
11,8 °C
9,8 °C
11,6 °C
10,7 °C
11,2 °C
10,1 °C
12,4 °C
11,6 °C
12,1 °C
Средни температури (в °C) и валежи (в mm) по норма 1961 – 1990 г.[7]
яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
год
-1,2 °C
1,1 °C
5,7 °C
11,8 °C
16,7 °C
20,0 °C
22,1 °C
21,6 °C
17,7 °C
11,5 °C
5,7 °C
1,2 °C
11,2 °C
35 mm
32 mm
41 mm
54 mm
81 mm
81 mm
52 mm
46 mm
41 mm
38 mm
52 mm
41 mm
594 mm
Разработването на новата 1991 – 2020 норма и наличният 100-годишен архив ще дадат индикации за посоката в промяната на климата в новото време с намаляване/увеличаване на валежите и трендът при градусите.
Скорост на вятъра (м/сек.) за период 1931 – 1970 г.[8]
яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
год
1,7 m/s
1,9 m/s
2,1 m/s
2,1 m/s
2,0 m/s
1,8 m/s
2,0 m/s
1,9 m/s
1,7 m/s
1,5 m/s
1,6 m/s
1,7 m/s
1,8 m/s
В периода от таблицата станцията е била в урбанизирана градска среда, а язовирът не е бил наличен. Наблюденията на брега на язовира се правят чак от 1986 г. с вече построен язовир, но обемът му тогава е по-малък от днешния.
Деление
Най-старата част на града е кварталът в подножието на Монтанското бърдо (Баира). Квартали на Монтана са жилищните комплекси „Младост 1“, „Младост 2“ и „Плиска“ (в северозападната част на града), Кошарник, „Огоста“, Живовски квартал”, Мала Кутловица, „Пъстрина“ и „Изгрев“. Последните 3 квартала са единствените, които се намират на десния бряг на Огоста, докато по-голямата част от града се намира на левия ѝ бряг.
Развалините на крепостта на хълма над Монтана. Построена от римляните, разрушавана и възстановявана многократно до края на Второто българско царство
История
Римска епоха
Районът около Монтана става част от римската провинцияГорна Мизия през 29 г. пр.н.е. заради стратегическото си местоположение. Бърдото е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от идващи от север вражески нашествия. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо тракийско селище, получава градски права под името Монтанензиум (на латински: Municipio Montanensium), което се превежда буквално като „планинско селище“ (поради непосредствената близост на Балкана).
Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след Рациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазийски заселници.
Крепостта на античния град Монтанезиум край днешна Монтана.
Във и около града са известни останките на четири късноантични църкви, датирани към IV век – в източния край на крепостта, в нейното подножие, на 6 километра североизточно и на 7 километра югозападно от нея.[9]
Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със занаятчийство и лихварство. За покровители на града в духа на елинизма са обявени Диана и Аполон.
Средновековие
Руините на старата баня в Монтана
Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на хуните на Атила и готите. Между 500 и 560 г. славяните и аварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района славяни наричат селището Кутловица. По времето на Първото и Второто българско царство селището се възстановява и става център на епархия.
Османска империя
Кръст от едрозърнест пясъчник из гробищата Фердинанд. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1930 г.
След превземането на Кутловица от османците селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселена от турци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. Построени са две джамии, турска баня, чешми и нови обществени сгради. Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу австрийското влияние през следващите XVIII и XIX век.
Непосредствено преди Освобождението в града има турска махала (около 600 души) около сегашната улица „Извора“, българска махала (50 души) и циганска махала (100 души).
Съвременна България
Паметник на загиналите във войните за национално обединение
След Освобождението започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселва в града, са земеделци от района на Белимел и Митровци. Следва голяма вълна преселници от Берковско и след 1912 г. – преселници от Царибродско, Годечко, Софийско, Троянско, както и от Македония. Заедно с притока на население след 1878 г. в града стремително се развива инфраструктурата. Построяват се електрическа мрежа, жп гара, поща, болница, дава се началото на панаир и читалище в града. Градът е един от центровете на Септемврийското въстание през 1923 г. – неуспешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.)) под натиск от Коминтерна. Метежниците завземат града и за кратко установяват преврат.
След 9 септември1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг. Градът преживява икономически разцвет и силно се развива като промишлен център. През този период са построени завод за акумулатори, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги.
След Освобождението Кутловица влиза във Вълчедръмската околия, която е част от Ломско окръжие. С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18.11.1882] седалището на Вълчедръмската околия се премества в Кутловица и околията се преименува в Кутловишка.
При административната реформа от 1901 г. Ломско окръжие е закрито и Фердинадска околия влиза в новосъздадената Врачанска област.
С Указ № 794 от 24 септември 1949 г. [ДВ, бр. 224, 28.09.1949] страната е разделена на 14 окръга, като Михайловградска околия влиза във Врачански окръг.
Между 1959 и 1987 г. Михайловград е център на Михайловградски окръг. Към града са присъединени селата Кошарник и Мала Кутловица – от 1 януари 1960 г., както и Живовци от 2 март 1976 г.[10]
През 1987 г. страната е разделена на области и Михайловград става център на Михайловградска област, обединяваща бившите Видински, Врачански и Михайловградски окръзи.
При последната административна реформа от 1999 г. Област Монтана се разделя на областите Монтана, Враца и Видин, като територията на Област Монтана съвпада по територия с Михайловградски окръг от 1959 г.
Долната таблица показва изменението на числеността на населението на града в периода от 1934 до 2021 г.[13][14]
Монтана
година
1934
1946
1956
1965
1975
1985
1992
2001
2005
2007
2009
2011
2013
2017
2021
население
9045
11178
16278
27298
40085
51595
52476
49176
46866
45934
45350
43375
42426
39838
37653
Източник: Национален статистически институт,[13] „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“[14]
Управление и политика
Общински кмет
2023 – Златко Живков (Местна коалиция „СДС (ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД и ЗНС)" печели на първи тур със 55,70% срещу Петър Петров (Възраждане) с 20,70%
2019 – Златко Живков (Местна коалиция „СДС (ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД и ЗНС)" печели на първи тур със 71,75% срещу кандидата на БСП Илия Илиев с 13,84%.[15]
2015 – Златко Живков (Коалиция ”Заедно за Монтана”) печели на първи тур с 54,53% срещу кандидата на ГЕРБ Дилян Димитров
2011 – Златко Живков (ПП Вяра, Морал, Родолюбие, Отговорност – Национален идеал за единство) печели на първи тур с 54,07% срещу кандидата на ГЕРБ Людмил Кръстев (Сандов)
2007 – Златко Живков (независим) печели на първи тур с 54,02% срещу кандидата на ГЕРБ Златко Тодоров
2003 – Златко Живков (независим) печели на втори тур с 59% срещу Светлин Лазаров (БСП).
1999 – Златко Живков (СДС) печели на първи тур с 55% срещу Димитър Митов (Обединена левица – Монтана).
Общинският съвет се състои от 33 съветници, които от местните избори през 2019 г. са разпределени както следва:[16]
Партия
Изборен резултат
Съветници
Местна коалиция „СДС (ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД и ЗНС)“
57,36%
20
Местна коалиция „НДСВ (ДПС, Новото време)“
18,56%
7
БСП за България
13,26%
5
Местна коалиция „Воля (Земеделски съюз „Александър Стамболийски“)“
3,08%
1
Инициативен комитет
1,58%
-
ПП Атака
1,20%
-
„Демократична България – обединение“ (ДА България, ДСБ, Зелено движение)
1,19%
-
Общински символи
Гербът на Монтана представлява син щит, на който е изобразена покровителката на антична Монтана – богинята Диана. Гербът е увенчан с крепостна корона, а около щита има поставена девизна лента с надпис „Диана – покровителка на Монтана“. Утвърден е през 1997 г.
Знамето на града представлява разположени хоризонтално бяла и синя ивици, а в горния ляв кантон е поставен българският трикольор.
В община Монтана са регистрирани над 2000 предприятия. Отрасловата характеристика се доминира от машиностроене, електротехника, хранително-вкусова промишленост. С над 50% дял са фирмите в сферата на търговията и услугите. Предприятията, работещи в областта на хотелиерството и ресторантьорството и промишлеността, са с дялове над 10%.
Значителна част от населението на града, предимно около средна възраст, се занимава със земеделие и скотовъдство през свободното си време в лични стопанства във вилните зони и околните села. Друга част работи временно или сезонно в Гърция, Италия и Испания.
Железопътната гара
Транспорт
През Монтана минава железопътната линия Берковица – Бойчиновци, откъдето градът е свързан с Видин, Лом, Враца и Мездра. Експонат в чакалнята на гарата е влакът на поп Андрей от Септемврийското въстание 1923 г
Автогарата
Градът се намира на първокласен път Е79Видин – Враца – София – Кулата и главен път 81 (Лом – София). Връзката на Монтана със София, от която Монтана е силнозависима икономически, е затруднена поради липса на съвременно изпълнение на участъка от Път 81 между Берковица и Костинброд.
Участъкът на Е79 от Враца до Монтана е ремонтиран, частично с 2 ленти в една посока. Път Е79 Монтана – Видин е изцяло ремонтиран през 2006 и 2007, но без да бъде разширен, като по цялата отсечка има само по една лента във всяка посока.
Построяването на Дунав мост 2 при Видин и присъединяването на България и Румъния към ЕС осигурява по-бърза връзка на региона със Средна Европа.
Липсва транспортна връзка със съседните окръзи в Сърбия. Граничният пункт при село Салаш (на 60 км от Монтана) е затворен от 40 г. През Монтана минава Паневропейски транспортен коридор 4.[20]
Търговия
В Монтана са разположени и няколко открити пазара, където се предлага земеделска продукция, произведена в региона.
МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ с недостроения хирургически блок
Здравеопазване
В града функционира МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, поликлиника, Център по дентална медицина, МБАЛ „Сити Клиник Св. Георги“ ЕООД, както и множество частни лекарски и стоматологични кабинети.
Баскетболен клуб „Слава 99“ – баскетболен клуб (юноши)
Баскетболен клуб „Монтана 2003“ (юноши)
Клуб за конен спорт „Диана“
АСК „Монтана Рейсинг“ – автомобилизъм
Личности
Родени в Монтана
Асен Греков (1893 – 1954) – български политик, военен и държавен деец
Антонина Бочева (1914-2002) - скулптор
Ахмед Юсеин (р.1948 г.) - учител, депутат в 38-то Народно събрание
Александър Лашков (р.1943 г.) - български теолог, музикант, свещеник
Борислав Тодоров (1918- ) - проф. д-р, ревмокардиолог и пулмолог
Борислав Дамянов (р.1998 г.) - футболист, полузащитник
Бисер Петков (р.1963 г.) - политик, учен (икономист, доцент), бивш министър на труда и социалната политика (2017-2019) в третото правителство на Бойко Борисов
Бисерка Петрова (р.1977 г.) - политик, народен представител в XLI народно събрание
Васил Антонов (р.1956 г.) - политик
Ваньо Танов (1958-2016) - офицер, от МВР, генерал, директор на агенция "Митници" (2019-2016)
Венелин Трифонов (р.1945 г.) - инженер, художник
Веселин Михайлов (р.1958 г.) - футболист, нападател
Владислав Петров (р.1976 г.) - аниматор, художник, актьор ( с артистични псевдоними Кулизайо и Кулю)