Модерно изкуство

Модерното изкуство е период в историята на изкуството, който започва с Едуар Мане и импресионизма.^[1] Терминът е сравнително неясен и понякога разговорно обозначава всички творби на съвременното изкуство.

От средата на 20 век има засилена дискусия за края на периода и дали съвременните творби все още са модерно изкуство или вече се числят към постмодернизма. В живописта се включват художествени творби до 1970-те години.^[2]. Според други източници краят на модернизма е поставен с раждането на поп арта през 1950-те години.^[1]

Начало

Първите крачки в модерното изкуство са направени от импресионистите и под влиянието на Едуар Мане през 1880-те години. Освен че отричат нормите на френската академия на изкуствата – нещо което преди тях са сторили и художниците на реализма – те добавят и съвсем нови елементи в рисуването. Примери за това са използването на чисти бои и рисуването чрез нанасяне на щрихи. Това отричане на класическото изкуство отваря пътя на художници като Пол Сезан, Пол Гоген и Винсент ван Гог и към стилове като кубизма.^[3].

Художествена критика

Характерно за периода на модерното изкуство е и раждането на художествената критика. Изкуството става тема на литературата и критиката често влиза в дискурс с творбата. Бодлер и Зола например пишат критични текстове, подкрепящи модернистичните художници.^[4] Гьоте и Матис също пишат за цветовете. Многобройни художници и течения публикуват текстове или манифести, сред тях са дадаизмът, футуризмът и сюреализмът.^[5]^[6]^[7]

Хронология на художници и течения

Преди 1914

Между двете световни войни

Баухаус: Василий Кандински, Паул Клее
Конструктивизъм: Наум Габо, Ласло Мохоли-Наги
Дадаизъм: Жан Арп, Марсел Дюшан, Макс Ернст, Франсис Пикабия, Курт Швитерс
Експресионизъм: Жорж Жимел
Сюреализъм: Салвадор Дали, Макс Ернст, Рене Магрит, Андре Масон, Жоан Миро
Нов обективизъм („Neue Sachlichkeit“): Макс Бекман, Ото Дикс, Георг Грос
Фигуративни художници: Бернар Бюфе, Жан Карзу, Морис Буател
Нефигуративно изкуство: Жан Базен, Морис Естев, Жан ле Моал, Алфред Манесие
Ар Брют: Жан Дюбюфе

След 1945

Фигуративизъм: Бернар Бюфе, Френсис Бейкън, Алберто Джакомети, Рене Ише, Марино Марини, Хенри Мур, Луи Сутер
Лондонска школа: Люсиен Фройд, Френсис Бейкън, Франк Ауербах
Екшън пейнтинг: Марк Ротко, Вилем де Кунинг, Джаксън Полък
Експресионизъм: Вилем де Кунинг, Джаксън Полък
Спациализъм: Лучио Фонтана, Роберто Крипа, Джани Дова
Arte Povera: Микеланджело Пистолето, Пиеро Манцони, Джузепе Пеноне, Янис Кунелис
Нефигуративно изкуство: Жан Базен, Роже Бисие, Жан Дюбюфе, Морис Естев, Жан ле Моал, Алфред Манесие
Хепънинг: Алън Капро, Нам Джун Пайк, Волф Фостел, Чарлот Мурман

Границата между модернизъм и постмодернизъм е обект на дискусии:

Флуксус: Джордж Мациунас, Йозеф Бойс, Волф Фостел, Нам Джун Пайк, Йоко Оно, Чарлот Мурман, Дик Хигинс
Видео-изкуство: Нам Джун Пайк, Волф Фостел, Бил Виола
Поп арт: Анди Уорхол, Том Веселман, Джаспър Джоунс
Нов реализъм: Ив Клайн, Маритал Раисе, Даниел Споери
Трансавангард: Мимо Паладино, Франческо Клементе