ФК „Миньор“ (Перник)

На 31 май 1945 г. е възстановен СК „Бенковски“, като клубът получава името Рудничар. Първоначалната идея на партийното и спортното ръководство е в обединението да се включи и ЖСК – Перник, но оттам отказват. В крайна сметка обаче на 19 август 1946 г. „Рудничар“ и ЖСК се обединяват, като клубът получава името Републиканец.

В края на 1949 г. настъпват нови промени. Както навсякъде в България, така и в Перник са учредени пет доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Основната сред тях е Торпедо, в която влизат почти всички добри пернишки футболисти по това време, играли преди това в „Републиканец“.

През 1950 г. „Торпедо“ печели за първи път правото да участва в „А“ група и през следващите 12 години е неизменна част от елитната дивизия. В дебютния сезон 1951 завършва на 9-о място в класирането от 12 отбора, като през следващата година клубът е преименуван на „Миньор“. Изграден е състав, който има статута на един от най-добрите извън столични отбори в България. През 1955 перничани завършват на 4-то място в крайното класиране, като през същата година юношите на клуба стават републикански шампиони. През следващите два сезона Миньор продължава със стабилното си представяне в шампионата, финиширайки два пъти на 5-а позиция.

През сезон 1956 централният нападател на „Миньор“ Павел Владимиров става голмайстор на „А“ група с 16 попадения. Освен него, сред другите изявени играчи в отбора през 50-те години са вратарите Александър Илиев и Панталей Виденов, защитниците Тодор Евстатиев, Петър Лозанов и Румен Начев, халфовете Богомил Пушев, Роман Драгомиров и Живко Карадалиев, крилата Иван Данчев и Олег Павлов.^[2]

През сезон 1958, под ръководството на треньора Евгени Петров, „Миньор“ достига до финал за националната купа, елиминирайки последователно „Лудогорец“ (Разград), „Родни криле“ (София), „Черно море“ (Варна) и „Левски“ (София).^[3] На 7 ноември 1958 г. обаче перничани губят във финала с 0:1 от „Спартак“ (Пловдив). В двубоя за „Миньор“ играят: Панталей Виденов, Тодор Евстатиев, Михаил Василев, Румен Начев, Богомил Пушев, Роман Драгомиров, Васил Романов, Дойчо Бачев, Павел Владимиров, Кирил Александров и Олег Павлов.^[4]

През 1960/61 „Миньор“ се класира на 4-то място в „А“ група за втори път в своята история. През следващия сезон обаче отборът изненадващо финишира на предпоследното място и изпада от елитното първенство. Това поставя край на своеобразния „златен период“ в историята на клуба.

Следващите близо 30 години са период от историята на „Миньор“, в които се редуват престои в „А“ група и „Б“ група. Клубът се завръща в елитното първенство през 1966 г. и се задържа там в продължение на 4 сезона. Най-доброто класиране по това време е 7-о място през 1967/68. В началото на 1969 г., по решение на ЦК на БКП, другият пернишки клуб „Металург“, който тогава участва в „Б“ група, се влива в „Миньор“, като дружеството е преименувано на Кракра. През 1970 г. клубът завършва на 15-о място и изпада от елита, след което получава ново име – ФК „Перник“.

През 1971 г. за старши треньор е назначен легендата Павел Владимиров. Под негово ръководство през 1971/72 отборът завършва на 1-во място в Южната „Б“ група. Следват 5 поредни години в „А“ група, в които неизменно се води битка за оцеляване. През 1973 г. клубът отново си връща името „Миньор“, след като „Металург“ възстановява самостоятелното си съществуване. В крайна сметка перничани изпадат през 1976/77. Сред футболистите, оставили най-ярка диря в историята на „Миньор“ по това време, са Евлоги Банчев, Славе Малинов, Веселин Евгениев, Никола Велинов, Ангел Славов. Централният нападател Георги Йорданов – Ярето става рекордьор по голове в официални мачове за клуба в първенството. Между 1964 г. и 1980 г. бележи общо 152 гола (69 в „А“ група и 83 в „Б“ група) в 424 изиграни мача (243 в „А“ група и 181 в „Б“ група).

През 1979 г. „Миньор“ отново се завръща в елита. В сезон 1979/80 тимът има стабилни изяви и се класира на 8-о място под ръководството на треньора Димитър Контев, но още на следващата година за пореден път се озовава в „Б“ група. До края на 80-те години на ХХ век клубът регистрира още три сезона в елита – 1984/85, 1987/88 и 1988/89. През това десетилетие изгрява звездата на крилото Верчо Митов, а основен футболист е и друг флангови нападател – Марио Вълков. От школата излизат халфове като Славчо Павлов и Иво Славчев.

Позицията на „Миньор“ в българския футбол през 90-те години на ХХ век не се различава особено от предходните три десетилетия. Периодът обаче носи на отбора славата на „лудата банда“, а Перник се превръща в мрачна дестинация за гостуващите съперници. „Миньор“ влиза в 90-те години като участник в „А“ група, но през 1992 г. се разделя с мястото си в елита. Пропадането на клуба продължава и през следващите два сезона, като се стига дори до там, че през 1994/95 тимът участва във „В“ група.

Следва обаче бързо изкачване и през 1996 г. „Миньор“ отново е в най-високото ниво на българския футбол, където се задържа през следващите 5 сезона. В тях мачовете в Перник с ЦСКА и „Левски“ неведнъж са белязани от екшъни, скандали, побоища между феновете, счупени прозорци на автобуси и влакове. „Чуковете“ разполагат с корав състав, в който доминират местни футболисти като Емил Варадинов, Николай Александров, Петър Анестиев, Славчо Павлов, Антон Евтимов, Людмил Евгениев, Велизар Димитров. Има и няколко попълнения от региона, сред които Янек Кючуков, Анжело Кючуков, Георги Караканов, Георги Кьосев, Ивайло Паргов и Юлиян Янакиев. Най-доброто класиране по това време е 6-о място през сезон 1996/97, а през следващите две кампании отборът финишира на 8-а позиция.

В този период Миньор изиграва редица паметни мачове, които влизат във фолклора на клуба. През 1997/98 перничани обръщат Левски с 9 души и печелят с 2:1 с голове на Здравко Лазаров и Георги Кьосев, а през 1999/00 от последна позиция в класирането побеждават с 3:2 съперника, който е фаворит за титлата, след хеттрик на Антон Евтимов.^[5]

След изпадането на „Миньор“ от „А“ група през 2001 г. в клуба настъпва финансова криза. Още на следващата година перничани стигат до „В“ група, където участват в продължение на три поредни сезона. През 2005 г. се завръщат във втория ешелон, а през 2008 г. отново печелят промоция за елитното първенство след 7-годишна пауза. Това се случва под ръководството на треньора Димитър Алексиев след победа с дузпи в бараж срещу Калиакра (Каварна).^[6]

През следващите 4 години „Миньор“ се класира в „златната среда“ на „А“ група, като през сезон 2008/09 достига и до полуфинал за Купата на България. През сезон 2012/13 обаче настъпва срив, породен от финансова криза. Отборът завършва на 14-о място в първенството и изпада в „Б“ група. През лятото на 2013 г. заради финансова несъстоятелност клубът е изваден от професионалния футбол.^[7] Следват години, в които „Миньор“ трайно се състезава в третия ешелон.

• На 31 октомври 1951 г., в навечерието на Деня на миньора, в Перник гостува силният отбор на Шахтьор (Донецк), който изиграва приятелски мач с „Миньор“. Срещата на Минното игрище завършва 2:1 за гостите пред 10 000 зрители. След мача от делегацията на „Шахтьор“ споделят, че Минното игрище е в твърде лошо състояние. Дни по-късно на среща в чакалнята на рудник „Бели брег“ високопоставени ръководители на държавата вземат решение за срочно изграждане на нов стадион в града. Така през 1954 г. е открит „Стадиона на мира“.
• През май 1958 г. в Българската федерация е получена покана от футболната федерация на СССР за гостуването на един роден отбор, който да бъде спаринг партньор на националния тим на СССР в последната му проверка преди световното първенство в Швеция'58. Избрано е това да бъде „Миньор“. Срещата на 30 май 1958 г. завършва 4:0 за руснаците. След това перничани изиграват още два мача – губят с 1:4 от Динамо (Киев) и побеждават с 1:0 Зенит.

Преди да бъде построен стадион „Миньор“, на негово място е имало друго игрище, от подравнена сгурия, на което футболните клубове от Перник и областта са играели своите мачове. Последният двубой, който се играе на този терен е през 1951 г. срещу украинския „Шахтьор“ (Сталино), днешен Донецк. Първото име на стадионът е „Стадион на Мира“.

През същата година започва изграждането на новия стадион „Миньор“. Докато върви строежът, футболният клуб играе своите срещи на игрището в кв. „Бела вода“, при бившия концентрационен лагер, който се е намирал в местността.

Първоначално основните строители на стадиона са били редови граждани и ученически бригади, които са давали доброволни трудови наряди. Впоследствие се включват и специални строителни войски, които привеждат съоръжението в завършен вид.

Откриването на стадион „Миньор“ се състои на 30 май 1954 г. На церемонията присъстват множество генерали, партийни дейци и спортисти. Лентата за откриването прерязва лично ген. Иван Михайлов.

Първият изигран мач на новия стадион „Миньор“ губи от ВМС с 1:2.

Към 14 януари 2022 г.

Вратари
12	Даниел Леонтиев
99	Никола Виденов

Защитници
02	Виктор Райчев
03	Антон Славчев
04	Димитър Савов
20	Андреас Васев
23	Павлин Чиликов
24	Георги Купенов
27	Петър Войнов

Халфове
05	Веселин Васев
06	Симеон Русев
08	Мартин Смоленски
13	Добромир Бонев
14	Четин Садула
15	Емил Ценов
19	Християн Казаков
30	Божидар Васев

Нападатели
07	Калоян Йосифов
09	Методи Костов
10	Борис Тютюков
17	Запро Динев

• Официален сайт на ПФК „Миньор“ (Перник)