Мийна Кумари

Мийна Кумари (на хинди: मीना कुमारी, на английски: Meena Kumari), с рождено име Махджабин Бано (на английски: Mahjabeen Bano), е индийска актриса.

Мийна Кумари
मीना कुमारी
Родена
Починала
31 март 1972 г. (38 г.)
ПогребанаМумбай, Индия
Религияислям
Актьорска кариера
Активност1939 – 1972
Семейство
Подпис
Уебсайт
Мийна Кумари в Общомедия

Биография

Кумари е родена на 1 август 1932 г. в Бомбай, Британска Индия в семейството на музиканта Али Бакш и танцьорката Икбала Бегум. Има две сестри.[1]

Между 1939 и 1972 г. Мийна се появява в 99 филма. Наградена е с наградата Filmfare 4 пъти и номинирана 8 пъти. Често е наричана в медиите и литературните източници „Кралицата на трагедията“ заради драматичните си роли и живот.[2][3]

От 1952 до 1964 г. Мийна е омъжена за актьора и режисьор Камал Амрохи (1918 – 1993).

Умира в Бомбай на 31 март 1972 г. на 39-годишна възраст от цироза на черния дроб. По желание на съпруга ѝ тя е погребана в гробището Рехматабад в Мумбай.[4]

Надгробният ѝ камък е изписан с фразата: „Тя завърши живота си със счупена цигулка, със счупена песен, с разбито сърце, но без нито едно съжаление“. Камал Амрохи, след смъртта си през 1993 г., е погребан до нея.[4]

Избрана филмография

  • 1951 – Вълшебната лампа на Аладин / Hanumaan Pataal Vijay
  • 1952 – Байджу Бавра / Baiju Bawra – Гаури, дъщеря на лодкар
  • 1953 – Женен / Parineeta – Лалита
  • 1953 – Две големи земи / Do Bigha Zamin – thakurain (земевладелец, господарка, любовница)
  • 1953 – Пътека / Foot Path – Мала
  • 1955 – Азад / Azaad – Шобха
  • 1957 – Шарада / Sharada – Шарада Рам Чаран
  • 1959 – Собствено дете / Chirag Kahan Roshni Kahan – Ратна
  • 1959 – Четири пътя / Char Dil Char Raahein – Shavli
  • 1962 – Аарти / Aarti – лекар Аарти Гупта
  • 1962 – Господар, дама и слуга / Sahib Bibi Aur Ghulam – Джоти Баху
  • 1964 – Беназир / Benazir – Беназир
  • 1964 – Песен за любовта / Gazal – Нааз Ара Бегум
  • 1965 – Сенки / Kaajal – Мадхави
  • 1965 – Пурнима / Purnima – Пурнима
  • 1966 – Цвете и камък / Phool Aur Patthar – Шанти Деви
  • 1967 – По-млада снаха / Majhli Didi – Хема
  • 1970 – Обратен ход / Jawab – Видя
  • 1971 – Бандит / Dushmun – Малти
  • 1971 – Looking for you / Mere Apne — Ананди Деви / Ааджи
  • 1972 – Куртизанка / Pakeezah — Наргис / Сахибан
  • 1972 – Дар Гомати / Gomti Ke Kinare — Ганга

Награди и номинации

Награда Filmfare за най-добра актриса

Победител (4):

  • 1954 – „Байджу Бавра“[5][6]
  • 1955 – „Женени“[5]
  • 1963 – „Господар, дама и слуга“[5][6]
  • 1966 – „Сенки“[5][6]

Номинации (8):

  • 1956 – „Азад“
  • 1959 – Сахара
  • 1960 – Чираг Кахан Рошни Кахан
  • 1963 – Aarti[6]
  • 1963 – Главен Chup Rahungi[6]
  • 1964 – Dil Ek Mandir[6]
  • 1967 – „Цвете и камък“[6]
  • 1973 – „Куртизанка“ (номинация посмъртно)

Награда на Бенгалската асоциация на филмовите журналисти

Bengal Film Journalists' Association Awards в категорията „Най-добра актриса“

  • 1963 – Aarti
  • 1965 – Dil Ek Mandir
  • Специална награда: „Куртизанка“

Източници

Цитирани източници
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мина Кумари“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​