Мекотелки

Мекотелките имат издължено и меко тяло с почти успоредни страни, с дълги крачета и антенки. Дължината им варира от 1,2 до 28 mm.^[4] Елитрите често не покриват върха на коремчета, а понякога са съвсем къси (например при Malthininae, Ichthyurini). Оцветяването често включва ярки апосематични цветове, предупреждаващи за неприятния им вкус.^[5]

Антенките са с 11 членчета и обикновено са нишковидни, но могат да бъдат и трионовидни, гребенести, ветриловидни и др.^[4] Главата е издадена напред (прогнатна) и се вижда отгоре. Лабрумът е ципест и често покрит от клипеуса.^[4]

Средните кокси се докосват или почти се докосват. Стъпалната формула е 5-5-5, като четвъртото членче е двуделно.

Ларвата е камподеовидна, кадифена на вид, покрита с къси хидрофобни космици. Често с чифт тъмни петна на всеки гръден сегмент. Последният сегмент без придатъци, освен при някои видове Malthinus, които имат чифт склеротизирани кукички.^[4]

Главата с издаден напред устен апарат и чифт странични прости очи. Антенките с 3 сегмента. Максиларните палпи с 3 или 4 сегмента.

Имагото живее няколко седмици, много е активно (предимно денем) и летящо и се среща най-често по различни растения – там могат да се хранят както с цветен прашец и нектар, така и с други безгръбначни посетители на растенията.^[6] Някои видове са активни нощем и са привличани от светлината.^[4]

Животът на ларвата е много по-дълъг и може да премине през 10 излинявания.^[6] При някои видове, първите 2–3 възрасти на ларвата не се хранят и имат къси антенки, крачета и устен апарат.^[4] Ларвите живеят в приземния слой – сред окапали листа, рохка почва, под камъни и под кора на паднали дървета.^[6] Ларвите са хищни и се хранят с разни безгръбначни като червеи, охлюви, насекоми, нападайки дори други хищници като ларви на бръмбари от подсем. Cicindelinae.^[6] При по-голяма гъстота, в лабораторни условия, ларвите прибягват и до канибализъм.^[6] Ларвите на някои видове (например Silis) се хранят и с растения.^[4]

В умерените пояси, мекотелките презимуват в стадий ларва. Обикновено какавидират в камерки в почвата.

Както ларвата, така и имагото имат чифтни жлези на сегментите, които отделят отблъскващи секрети. Chauliognathini отделят отблъскващата киселина (Z)-8-дихидроматрикария, за която се предполага, че се добива от хранителните растения на бръмбарите.^[7] Chauliognathus pulchellus пък синтезира типични за калинките алкалоиди като прекокцинелин и др.^[7] Имагото на мекотелките обикновено има ярки цветове, за да сигнализира, че е неприятно или отровно за ядене.

Според съвременната класификация, мекотелките се поставят в надсемейство Elateroidea, а най-близкородственото им друго семейство е това на Светулките.^[8]

Семейството е разделено на 10 подсемейства:^[9]

• Cantharinae Imhoff, 1856 (1815)
• Silinae Mulsant, 1862
• Dysmorphocerinae Brancucci, 1980
• Malthininae Kiesenwetter, 1852
• Chauliognathinae LeConte, 1861
• Cydistinae Paulus, 1972
• Pterotinae LeConte, 1861
• Ototretinae McDermott, 1964
• Ototretadrilinae Crowson, 1972
• †Lasiosynidae Kirejtshuk, Chang, Ren et Kun, 2010

Най-често срещаните видове в България са Cantharis rustica, Rhagonycha fulva и Cantharis livida.^[10]

Досега са установени следните 40 вида в България:^[3]

• kerbtier.de: Cantharidae – сравнителни снимки на някои европейски мекотелки