Мартин Минчев

българо-канадски инженер

Мартин Павлов Минчев е български инженер и експериментален хирург.

Мартин Минчев
български инженер
Роден
14 август 1962 г. (61 г.)
Учил вТехнически университет (София)
Техника
ОбластЕлектроника
Работил вЕдмънтън, Калгари, Тексас

Биография

Завършва Електронна техника в Техническия университет, София през 1987 г. със специализация Медицинска и ядрена електроника. През 1994 г. защитава докторат по електроинженерство в Университета на Алберта, Канада под ръководството на проф. Джак Кингма (Y. Jack Kingma)[1]. През същата година се обучава по експериментална хирургия в Хирургическия медицински научен институт в Едмънтън под ръководството на проф. Кенет Боуес (Kenneth L. Bowes). В периода 1995-1997 е преподавател в Университета на Алберта в Едмънтън, Алберта, Канада. През 1997 г. спечелва катедрено място по биомедицински инструменти в Университета на Калгари, Алберта, Канада[2]. През 2001 г. става редовен хабилитиран професор в Университета на Калгари и външен професор по „Експериментална хирургия“ в Университета на Алберта[3]. От 2022 г. е почетен професор в катедрата по електро- и софтуерно инженерство на Университета на Калгари[4]. От 2020 г. е професор и ръководител на катедра „Инженерство“ в Университет „Хауърд Пейн“ в Тексас, САЩ[5][6].

Научно-развойна дейност

Автор е на стотици статии във водещи световни научни списания и конференции, и на десетки патентовани изобретения в областта на биомедицината, медицинската електроника, петролодобивната индустрия и инерционната навигация[6][7]. Научните му публикации са широко цитирани от международните научни среди (H-индекс > 35 и над 3000 външни цитата)[8].

През 2007 г. за оригинални и иновативни приноси в областта на разработката на биомедицински инструменти е избран за Fellow на Американския институт за медицинско и биологично инженерство[9], Вашингтон, САЩ. Той е старши член на IEEE[2], член на Американската гастроентерологична асоциация, почетен лектор на IEEE (2010 – 2011 г.)[10]. Бил е член на комисиите по оценка на научни грантове на Националната фондация за наука (САЩ) и на Научния съвет по естествени науки и инженерство (Канада)[11]. Носител е на редица награди както за преподаване, така и за научна дейност[11]. Бил е гост-лектор в много университети и на различни научни форуми по света, както и научен ръководител на много студенти, аспиранти и специализанти[11]. Бил е президент и изпълнителен директор на публични и частни компании[12][13].

Бил е външен рецензент на два основни англоезични университетски учебника по микроелектронни схеми[14] и по анализ на биомедицински сигнали[15]. През 2004 и 2006 г. е външен рецензент на две широкообхватни англоезични книги по история на България написани от британския историк и академик проф. Ричард Крамптън.[16][17]

Външни препратки

Източници