Мария Ханкел
Мария Ханкел (на немски: Marie Hankel; 2 февруари 1844, Шверин – 15 декември 1929, Дрезден) е първата поетеса на есперанто.[2].
| Мария Ханкел Marie Hankel | |
 Мария Ханкел през 1908 г. | |
| Родена | 2 февруари 1844 г. |
|---|---|
| Починала | 15 декември 1929 г. |
| Националност | Германски съюз |
| Жанр | стихове |
| Мария Ханкел в Общомедия | |
Биография
Мария Ханкел изучава есперанто на 61-годишна възраст,[3] след което активно се включва в движението. През 1908 г. става съорганизатор на Световния конгрес на есперантистите в Дрезден. През 1909 г. е наградена с първа награда за стихотворението „Символът на любовта“ (La simbolo de l'amo) на литературния конкурс в рамките на следващия Световен конгрес на есперантистите в Барселона. След това, в допълнение към литературната си дейност, Ханкел ръководи Дрезденския есперантистки клуб до смъртта си. През 1911 г. тя организира Съюз на писателите-есперантисти, и е неговия първи председател.
Творчество
В стиховете си Ханкел изразява идеалистическите тенденции на предвоенния есперантизъм. Основната колекция от нейните творби е сборника стихотворения и разкази „Песъчинки“ (Sableroj, 1911).
Източници
Външни препратки
- ((eo)) Мария Ханкел в Енциклопедия есперанто
- ((de)) Биография на Мария Ханкел Архив на оригинала от 2021-02-12 в Wayback Machine.
Литература
- Королевич, А. И. „Книга об эсперанто“. Част: „М. Ганкель – первая поэтесса“. Киев. Наукова думка. 1989. стр. 155 – 156. ISBN 5-12-000985-9.
- Geoffrey Sutton. Concise Encyclopedia of the Original Literature of Esperanto. 1887 – 2007. New York. Mondial. 2008. стр. 52 – 53. ISBN 978-1-59569-090-6.