Мара Бунева

Мара е родена през 1901^[4] или 1902^[5] година в северозападния македонски град Тетово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на Никола и Ана Буневи.

Баща ѝ е просветен деец и търговец, тетовски околийски ръководител на ВМОРО, а през Първата световна война български кмет на родния си град.^[6] Майка ѝ е братовчедка на Миля от рода Топорковци, женена за предприемача Георги Хаджиристич.^[7]

По-големи братя на Мара са Борис, български военен и деец на ВМРО, и Лазар, убит от сърбите като войник в битолския гарнизон след атентата или в края на Втората световна война,^[8] а нейни по-малки сестри са Надежда, Вера (женена за свещеник Георги Николов^[9]) и Елена.^[10] По майчина линия Мара е внучка на Захарий (Зако) Манойлов, който има заслуга за построяването на християнския храм „Свети Димитър“ в Тетово по турско време.^[5] Братовчедът на Мара Бунева Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит за наказание на 31 януари 1928 година, а близките ѝ Стефан Паркачев, Манол Стоянов и Веса Анчева са подведени под отговорност и бити заради предполагаемо съучастничество в атентата, но по-късно са освободени.^[11][12]

В периода 1915 – 1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия,^[5] а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, като междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.^[11][13]

На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие, на стария Камен мост на Вардар, Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.^[14]

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“^[15][11][16]

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.^[11][17]

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...“^[18] Панихиди в памет на Бунева са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.^[11][17]

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. На 13 януари 2002 година от северномакедонското българско дружество „Радко“ според една версия^[19], а според друга активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония, поставят паметна плоча на мястото на атентата. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна наново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието.^[20] През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис „Смърт за българите и предателите на 13 януари“, изписан на сграда близо до българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание.^[21] В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени.^[22] По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.^[23]

На Мара Бунева е наречена главната улица на квартал „Орландовци“ в София (Карта). На нея е наименуван нос Бунева на остров Земя Александър I в Антарктика.^[24]

През 2023 година е заснет българският документален филм „Отмъстителката“, който разказва за живота на Мара Бунева.^[25] Сценарист е Тони Николов, а режисьор Ралица Димитрова. Премиерата на лентата е на 12 януари 2024 година в кино „Одеон“ в София.^[26]

• Михайлов, И, Подвигът на Мара Бунева, Льовен, 1967
• Вера Бунева – „Спомени от Македония“ публикувано във в. „Македонска Трибуна“, брой 472, Indianapolis, USA, 5 март 1936 година]
• "За Свободата; Пиеса в памет на безсмъртната македонска героиня Мара Бунева", Неврокоп, 1932 година
• "Покушението против джелатина Прелич в Скопие", "След Скопския атентат", "Вечна слава на Мара Бунева" - 25 статии на в-к "Македония" за подвига на Мара Бунева, отзвука от убийството на инквизитора на македонските студенти Велимир Прелич, реакцията на Югославия и впечатленията на европейската общественост.
• "Подвигът на Мара Бунева" - възпоменателна статия на Лазар Томов за Мара Бунева, публикувана в сп. "Илюстрация Илинден", год. VI, книга 3 (53), София, януари 1934 година
• "Подвигът на Мара Бунева. Македонската Жана д'Арк. Годишнината от смъртта ѝ" - възпоменателна статия на Тодор Крайничанец, публикувана във в-к "Пелистерско ехо", год. I, бр. 3, Битоля, 14 януари 1942 година
• "Мара Бунева" - възпоменателна статия на Никола Коларов, публикувана в сп. "Отец Паисий", книга 1, София, 1942 година

• Доста Димовска за Мара Бунева и историята
• Песен за Мара Бунева