Малатеста

италианско благородническо семейство

Малатèста (на италиански: Malatesta) или Малатèсти (Malatesti, от латинскотоde Malatestis“), произхождащи от Монтефелтро,[1] са знатно италианско семейство, сред най-важните и влиятелни през Средновековието, което господства над Римини и различни територии на Романя от 1295 до 1500 г. (и последващи кратки периоди).

Малатеста
Malatesta
Malatestis
Информация
СтранаСеньория Римини
ТитлиГраф на Соляно
Господар на Асколи
Господар на Бреша
Господар на Бертиноро
Господар на Червия
Господар на Чезена
Господар на Фано
Господар на Фермо
Господар на Фосомброне
Господар на Йези
Господар на Пезаро
Господар на Римини
Господар на Сансеполкро
Господар на Соляно
Граф на Гиаджоло
Подест на Болоня
Подест на Чезена
Подест на Флоренция
Подест на Форли
Подест на Падуа
Подест на Пезаро
Подест на Римини
Капитан на народа на Болоня
Капитан на народа на Флоренция
Папски викарий
ОснователМалатеста I Малатеста
Последен владетелПандолфо IV Малатеста
Основана1295
Разпадане1500/1528
Кадетски линииМалатеста графове на Соляно
Малатеста графове на Гиаджоло
Малатеста графове на Санта Мария Капуа Ветере
Малатеста в Общомедия

История

Произход

Поне от Галеото I Малатеста нататък династията поддържа твърдението, че проследява произхода си от рода Корнелии и Сципион Африкански, до степен да включи слона в своите гербове.[2] Други предишни източници, гледани от историците със същия скептицизъм, приписват на Ецо от Лотарингия и на Матилда (дъщеря на Ото II и сестра на Ото III) сина Малатеста I, известен като „Германецът“, считан за родоначалник на рода.[3]

Името „Малатеста“ датира от X век и се отнася до член на потомството, Родолфо, който демонстрира смелост и упоритост в защитата си от външни атаки.[4]

В Римини

Според документи името „Малатеста“ се появява в спорадични нотариални актове от XI век, отнасящи се до фондове в близост до Габиче Маре, Гатео и Поджо Берни. Първият Малатеста, засвидетелстван като високопоставен гражданин на Римини, е Малатеста Малатеста-младши, син на Джовани, който притежава земи между реките Марекия и Рубикон. Малатеста се жени за Берта Траверсари от могъщото семейство от Равена. Той има трима сина, сред които Джовани и Малатеста I, наречен „дела Пена“. Джовани е основател на клона на графовете Малатеста от Соляно. Към края на XII век братята контролират замъка на Верукио, докато през 1197 г. семейството се подчинява на Комуна Римини. През 1216 г. Малатеста дела Пена освен Верукио притежава Пенабили, Ронкофредо и Чола. Воюва сред гибелините и през 1223 г. е подест на Пистоя. През 1230 г., заедно с магнатите от Равена, Форли и Бертиноро, той се заклева във вярност на император Фридрих II. Умира през 1248 г.

Издигане

Синът на Малатеста дела Пена – Малатеста да Верукио през 1248 г., след поражението на Фридрих II в битката при Парма, внезапно преминава на страната на гвелфите. След различни събития, през 1295 г. той успява да получи пълен контрол над Римини, като прогонва гибелините Парчитаде и печели прозвището от Данте „Стар Мастин“.

Джанчото и Франческа

Йозеф Антон Кох, Паоло и Франческа изненадани от Джанчото (1805-10)

Най-големият син на Малатеста да ВерукиоДжовани Малатеста, известен като Джанчото, остава известен с трагедията, в която е замесен през 1285 г., когато съпругата му Франческа да Полента, разкрита в изневяра с Паоло Малатеста, неговият по-малък брат, е убита заедно с нейния любовник. Заглушена от съвременните източници, тази нещастна любов е възпята от Данте Алигиери в петата песен на „Ад“.

XIV и XV век

През XIV и XV век Малатеста завладяват множество градове в Романя и Марке, включително Пезаро, Фано, Чезена, Червия, Сенигалия и Фосомброне. На юг владението им се простира до Асколи, където Галеото Малатеста построява Форт Малатеста през 1349 г., а понякога и до самата Анкона. На югозапад сеньорията включва Сансеполкро (1371-1430) и Читерна. В началото на 1400 г. Пандолфо III Велики е господар на Бреша (1404 – 1421[5]) и Бергамо.

Сиджизмондо Пандолфо

Много Малатеста са кондотиери на служба в някои италиански държави. Най-известният е Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, роден в Бреша, с когото семейството достига върха на славата си, но който в крайна сметка губи почти цялата си държава в полза на папата и херцога на Урбино Федерико да Монтефелтро.

Загуба на Сеньорията

Роберто Малатеста, извънбрачен син на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, узурпира властта от третата му съпруга Изолда и техния син Салустио, определен от него. След окупацията на Чезаре Борджия, през 1522-1523 г. наследникът Пандолфо IV, известен като Пандолфачо, отново е господар на Римини, заедно със своя наследник Сиджизмондо I, отново през 1527-1528 г., когато територията е окончателно включена в Папската държава.[6]

Господари на Римини (1295 – 1500)

Сеньория Римини е автономна териториална единица, съществувала от 1295 до 1500 г., създадена от Малатеста да Верукио след Комуна Римини и управлявана от неговите потомци повече от двеста години. След окупацията от Чезаре Борджия и включването във владенията на Църквата, в двугодишния период 1522-1523 г. Пандолфо IV Малатеста, известен като Пандолфачо, си връща властта, а също и в периода 1527-1528 г., заедно със сина си Сиджизмондо I Малатеста ( 1498-1543), когато територията е окончателно присъединена към Папската държава.

Господари и подести на Пезаро

Господари на Чезена

Господари на Фано

Графове на Соляно (1255 – 1640)[7] [8]

От 1640 г. става част от Папската държава.[9]

Известни кондотиери

XV век

  • Малатеста IV „дей Сонети“ († 1429), единствен син на Пандолфо II и от 1385 г. господар на Пезаро, Фосомброне, Градара, Йези, Нарни и др., поет – автор на сборника Canzoniere и родоначалник на линията Малатеста от Пезаро
  • Галеацо „Бездейният“ (* 1385, † 1461), син на Малатеста IV Малатеста и господар на Пезаро и Фосомброне; през 1444 г. продава Пезаро на Алесандро Сфорца и през 1446 г. Фосомброне на Федерико да Монтефелтро, причинявайки гнева на членовете на семейството и отлъчването от Светия престол
  • Карло II (* ок. 1390, † 1438), брат на предходния и господар на Пезаро, Градара, Сенигалия, Фосомброне и Чивитанова
  • Карло III († 1486), син на Джовани III и маркиз на Ронкофредо и Монтиано
  • Галеото II Роберто (* 1411, † 1432), син на Пандолфо III и господар на Римини от 1429 г. до смъртта си
  • Сиджизмондо Пандолфо, „Вълкът от Римини“ (* 1417, † 146), брат на предходния и господар на Римини от 1432 г. до смъртта си, считан за един от най-дръзките италиански военачалници, участва в най-важните битки на времето, но губи почти цялата територия на Малатеста; също така е поет и покровител на изкуствата
  • Доменико „Малатеста Новело“ (* 1418 † 1465), брат на предходния и последен господар на Чезена от 1429 г. до смъртта си, основава и открива Малатестианската библиотека през 1454 г. – първата гражданска библиотека в Италия и Европа.
  • Роберто „Великолепният“ (* 1440, † 1482), извънбрачен син, по-късно легитимиран, на Сиджизмондо Пандолфо, през 1469 г. узурпира Сеньория Римини от брат си Салустио, когото убива, оставайки господар до смъртта си.
  • Салустио († 1470), брат на предходния и убит от него
  • Валерио Галеото († 1470), брат на предходните
  • Рамберто Новело II „Бонатеста“ или Рамберто Философът“ (* ок. 1475, † 1532), граф на Соляно и син на Карло I, много опитен в литературните и педагогическите дисциплини
  • Пандолфо IV „Пандолфачо“ (* 1475, † 1534), син на Роберто и последен господар на Римини от 1482 г. през 1500 г. е принуден да продаде Сеньория Римини на Венецианската република само за 2900 дуката.
  • Карло IV (* 1480, † 1504), брат на предходния, узаконен извънбрачен син на Роберто
  • Пандолфо V (неизв.), син на Николо I
  • Галеото III († 1423), син на Джовани III
  • Джовани V Смелият († 1432), син на Рамберто III и се опитва да узурпира трона от Галеото Роберто, но е победен и заточен в Мантуа, където умира.
  • Николо II „Коко“ († 1464), владетел на Гиаджоло, Боналда, Валдипонто и Петрела
  • Джовани VI? († 1452 )
  • Джовани VII? (неизв.)
  • Джовани VIII? (* 1478, † 1529)
  • Раймондо († 1492), син на Алмерико и генерал на милициите на Малатеста, поради което през 1492 г. е убит от ревност от брат си Галеото IV
  • Галеото IV († 1492), брат на последния и от ревност нарежда убийството му и също се опитва да убие племенника си Пандолфо IV, който обаче го убива.
  • Рамберто III? († 1447)
  • Рамберто IV? († 1450 )
  • Сиджизмондо I (* 1498, † 1543), син на Пандолфо IV

XVI век

  • Малатеста VI († 1528)
  • Карло II († 1544), син на Рамберто Новело II „Философа“
  • Леонида (* 1500, † 1557), син на Малатеста VI
  • Сиджизмондо II (* 1502, † 1555), брат на предходния
  • Ламберто II ? (* 1528, † 1587)
  • Семпронио II (* 1528, † 1623 ), син на Семпронио I
  • Джакомо (* 1530, † 1600 ), син на Леонида
  • Ерколе († 1591), син на Сиджизмондо II и управител на крепостта Леняно от 1585 г. до смъртта си
  • Малатеста VIII ? († 1564)
  • Николо III (* 1591 † 1633 ), син на Пандолфо VI
  • Роберто III ? († 1547)
  • Роберто IV ? († 1571)
  • Сиджизмондо III ? (неизв.)

XVII век

  • Карло VII ? (* 1595 † 1655)
  • Карло VIII ? (* 1621 † 1655)
  • Карло Феличе (* 1569 † 1634), син на Джакомо
  • Гасперо ? († 1616)
  • Рамберто V ? († 1616)

Църковни лица

  • Леале (* 1-во пол. на 14 век, † 1400), извънбрачен и узаконен син на Малатеста III и епископ на Пезаро (1370 – 1374), епископ на Римини (1374 – 1400)
  • Пандолфо (* oк. 1390, † 1441), син на Малатеста IV и апостолически администратор на Епархия Бреша (1416 – 7 октомври 1418), епископ на Кутанс (1418 – 1424), архиепископ на Патрас (1424 – 1441)
  • Бартоломео (неизв.), вероятен син на Галеото I, епископ на Римини от 1445 до смъртта си
  • Антонио († 1475), вероятен син на Николо Филипо, епископ на Чезена от 1435 до смъртта си

Източници

Литература

  • J. Larner (1965) The Lords of Romagna: Romagnol society and the origins of the Signorie, Ithaca: Cornell University Press, с. 243
  • P. H. Wicksteed and E.G. Gardner, (1902) Dante and Giovanni del Virgilio, Westminster: Archibald Constable, с. 249, 336
  • Raffaele Piero Galli, Brescia Malatestiana, Milano, StreetLib, 2018
  • Gino Franceschini, I Malatesta, Milano, Dall'Oglio, 1973
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835
  • Giovanni Rimondini, L'araldica malatestiana, Verucchio, Pazzini, 1994
  • Angelo Turchini, I Malatesta Signori di Rimini e Cesena, Cesena, Il Ponte Vecchio, 2013
  • Piero Zama, I Malatesti, Faenza, Lega, 1956

Други

  • Malatèsta, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
  • Malatesta, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010
  • Malatèsta, на sapere.it, De Agostini
  • (EN) Malatesta, на Enciclopedia Britannica
  • (EN) Malatesta, в Catholic Encyclopedia, Robert Appleton Company

Външни препратки

Бележки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Malatesta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​