Маврово (дем Костур)
Инструменти
Основни
Отпечатване/изнасяне
В други проекти
Маврово Μαυροχώρι | |
— село — | |
Далечен изглед от Костур към селото. | |
Страна | ![]() |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Костур |
Географска област | Пополе |
Надм. височина | 618 m |
Население | 1270 души (2021 г.) |
Демоним | Мавровѐни |
Пощенски код | 520 56 |
Телефонен код | 2467 |
Маврово в Общомедия |
Ма̀врово (на гръцки: Μαυροχώρι, Маврохори, катаревуса: Μαυροχώριον, Маврохорион, до 1928 година Μαύροβο, Маврово, катаревуса: Μαύροβον, Мавровон[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония. В селото има Восъчен музей на фолклора и праисторията.
Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на левия бряг на Стара река (Ксиропотамос), която в миналото е заблатявала целия район.
В XV век в Маврово са отбелязани поименно 178 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Маврово е споменато със 108 глави на семейства и 10 неженени:
Маврово, средата на XV век | ||
---|---|---|
Номер | Име | Бележка |
1. | Папа Киряк | |
2. | Дуко | |
3. | Павло | |
4. | Стамат | |
5. | Паско | |
6. | Михо | |
7. | Сърдан | |
8. | Васо | |
9. | Стане | |
10. | Никола | |
11. | Нико | |
12. | Богдан | |
13. | Михос | |
14. | Яно | |
15. | Михал | |
16. | Яно | |
17. | Тодор | |
18. | Димо | |
19. | Янос | |
20. | Михал | |
21. | Михо | |
22. | Мано | |
23. | Михо | |
24. | Петро | |
25. | Райкос | |
26. | Джуркос | |
27. | Томо | |
28. | Яно | |
29. | Георги | |
30. | Васил | |
31. | Никола | |
32. | Торник | |
33. | Тодор | |
34. | Стайко | |
35. | Петру | |
36. | Стамат | |
37. | Яно | |
38. | Васо | |
39. | Никола | |
40. | Йован | |
41. | Драгиня | |
42. | Станислав | |
43. | Стайко | |
44. | Гюрко | |
45. | Михо | |
46. | Яно | |
47. | Никола | |
48. | Тодор | |
49. | Димитри | |
50. | Стайко | |
51. | Мелко | |
52. | Гин | |
53. | Станиша | |
54. | Нико | |
55. | Димос | |
56. | Куман | |
57. | Пройо | |
58. | Димо | |
59. | Яно | |
60. | Стайо | |
61. | Новак | |
62. | Йорко | |
63. | Стойко | |
64. | Койо | |
65. | Стамат | |
66. | Бардо | |
67. | Никола | |
68. | Васо | |
69. | Мелко | |
70. | Мавро | |
71. | Яно | |
72. | Филип | |
73. | Димос | |
74. | Стоян | |
75. | Мано | |
76. | Йорги | |
77. | Краислав | |
78. | Кортуш | |
79. | Дуйо | |
80. | Милчо | |
81. | Йорко | |
82. | Добри | |
83. | Димо | |
84. | Йорко | |
85. | Димос | |
86. | Глигур | |
87. | Добри | |
88. | Яно | |
89. | Павел | |
90. | Папа Яно | |
91. | Васо | |
92. | Райко | |
93. | Мартин | |
94. | Владо | |
95. | Никола | |
96. | Стайко | |
97. | Васо | |
98. | Тодор | |
99. | Алекса | |
100. | Дабижив | |
101. | Стоян | |
102. | Тодор | |
103. | Коста | |
104. | Грубан | |
105. | Падарос | |
106. | Мара | вдовица |
107. | Кала | вдовица |
108. | Ирина | вдовица |
109. | Тодора | вдовица |
110. | Тодора | вдовица |
111. | Кала | вдовица |
112. | Кала | вдовица |
113. | Илина | вдовица |
114. | Гира | вдовица |
115. | Кала | вдовица |
Общият приход за империята от селото е 6980 акчета.[3]
В XIX век Маврово е голямо смесено село в Костурска каза на Османската империя. В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил споменава Маврово и Крепени в околността на Костур и добавя, че:
„ | ...околните жители, разбират само своя език, българският...[4] | “ |
Църквата „Свети Димитър“ е изградена в 1869 година на основите на по-стар храм.[5][6]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мавровон (Mavrovon) живеят 1200 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Маврово (Mavrovo) е посочено като село със 75 домакинства и 250 жители българи.[8]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Маврово:
„ | На изток от езерото, на час и половина разстояние от Костур (на другия бряг) се намира село Маврово, което лежи в много плодородна местност. В съботите става пазар. Жителите му са турци и българи.[9] | “ |
Атанас Шопов посещава Маврово и в 1893 година пише:
„ | Маврово е почти погърчено село. Види се на тамошните селяни са имали и имат голямо влияние костурските първенци, а може би и гъркоманите от голямото село Горенци, дето елинската култура е пуснала доста дълбоки корени.[10] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврово има 325 жители българи, 450 турци и 230 гърци.[11]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Маврово е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 180 къщи.[12]
В началото на XX век Маврово патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маврово няма гърци, а само 960 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.[13]
В 1901 година е изградена църквата „Света Варвара“.[5] В 1903 година Наум Темчев, пристигнал в Костурско с владиката Григорий Пелагонийски да раздава помощи на пострадалото от Илинденското въстание население, пише за Маврово: „Маврово брои около 200 кѫщи. Половината отъ тѣхъ сѫ христпански. Христианитѣ говорятъ гръцки и български. Това село силно се влияе отъ града“.[14]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 1200 жители гърци и 800 турци.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Маврово преди Балканската война има 50 турски и 150 гръцки къщи, които са „полупогърчени българи и цигани“.[16]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Маврово се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение.[17] На 2 ноември 1912 година няколко първенци, сред които и учителят Диамандис Мандопулос са убити от турците.[18]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Маврово е обозначено като българско селище.[19]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Между 1914 и 1919 двама души от Маврово емигрират по официален път в България. В селото има едно политическо убийство.[20] През 20-те години на XX век в Маврово на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 287[20][21] или според други данни 72 семейства с 320 души.[22]
Селото традиционно произвежда жито и тютюн.[21]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маврово има 100 къщи славяни християни, 12 къщи погърчени славяни и власи и гърци и 120 къщи турци.[23]
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Маврово като гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:
„ | Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико – напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости – аромънско.[24] | “ |
В 1928 селото е прекръстено на Маврохорион. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[25]
Селото не пострадва силно по време на и Гражданската война.[21] След войната започва емиграция отвъд океана. В 1968 година селото е прекръстено на Келетрон (на катаревуса Κέλετρον, на димотики Κέλετρο),[26] но на следната 1969 година името Маврохори е върнато.[27]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Паравица[28] | Παραβίτσα | Милиес | Μηλιές[29] | местност ЮИ от Маврово и З от Горенци[28] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 854[21] | 1026[21] | 1065[21] | 1272[21] | 1177[21] | 1244[21] | 1104[21] | 1372[21] | 1387[21] | 1409 | 1287 |
|
![]() ![]() |