Людмила Улицка

Людмила Евгениевна Улицка (на руски: Людмила Евгеньевна Улицкая) е руска писателка.

Людмила Улицка
руска писателка
През 2012 г.
През 2012 г.
Родена
Националност СССР
 Русия
Работилаписател
Литература
Периодот края на 80-те години
Жанроверазказ, роман, сценарий
Известни творби„Сонечка“ (1992)
„Искрено ваш Шурик“ (2003)
„Даниел Щайн, преводач“ (2006)
Награди„Медиси“ (1996)
Руски „Букър“ (2001)
„Большая книга“ (2007, 2016)
„Гринцане Кавур“ (2008)
ПовлиянаВладимир Набоков
Семейство
СъпругЮрий Тайц
Михаил Евгениев
Андрей Красулин
ДецаАлексей Евгениев
Пьотър Евгениев
УебсайтОфициален сайт
Людмила Улицка в Общомедия

Биография и творчество

Людмила Улицка е родена на 21 декември 1943 г. в Давлеканово, Башкирия.

По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща генетика. През 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Баща ѝ е инженер, майка ѝ – биохимичка.

Първите ѝ разкази се появяват в списания към края на 1980 г. Бива изоставена от първия си мъж, отглежда двамата си синове сама. В безработицата преоткрива литературата като поле за изява.

Книгите ѝ са преведени на над 25 езика. Любимият ѝ похват е плюс един (едно фундаментално събитие, наслоено с много предистории). Само се определя като „авторка на младите“. Писаните от нея стихове вмъква в романите си („единствената форма, в която се осмелих да ги публикувам, приписвайки ги на главните ми героини“).

Два нейни сценария биват филмирани: „Сестрите Либърти“ и „Жена за всички“.

Награди и отличия

На 16. Международен литературен фестивал в Будапеща, април 2009 г.
По време на митинга „За свободна Русия без репресии и произвол“, 10 юни 2018 г.
  • Награда „Медиси“ (1996, Франция, за „Сонечка“)
  • Награда „Пене“ (1997, Италия)
  • Литературна награда „Джузепе Ачерби“ (1998, Италия, за „Сонечка“)
  • Руски „Букър“ (2001, Русия, за „Казусът Кукоцки“)
  • Рицар на Ордена „Академични палми“ (2003, Франция)
  • Награда за роман на годината (2004, Русия, за „Искрено ваш Шурик“)
  • Награда за най-добър писател на годината (2004, Русия)
  • Рицар на Ордена за изкуство и литература (на френски: Ordre des Arts et Lettres, 2004, Франция)
  • Национална награда за литература (2005, Китай, за „Искрено ваш Шурик“)
  • Литературна награда за книга на годината (2005, Русия, за „Хората на нашия цар“)
  • Литературна награда „Венец“ (2006, Русия)
  • Награда „Пене“ (2006, Италия, за „Казусът Кукоцки“)
  • Национална награда „Олимпия“ на Руската академия за бизнес (2007, Русия)
  • Награда за най-добра поставена пиеса „Годината на белия слон“ на Московския съвет за култура (2007, Русия)
  • Национална литературна награда „Большая книга“ (2007, Русия, за „Даниел Щайн, преводач“)
  • Литературна награда „Гринцане Кавур“ (2008, Италия, за „Искрено ваш Шурик“)
  • Награда „Отец Александър Мен“ (2008, Германия-Русия, за „Даниел Щайн, преводач“)
  • Будапещенска „Grand Prix“ (2009, Унгария)
  • Номинация на Международната награда „Man Booker“ (2009)
  • Годишна награда на списание „Знамя“ (2010, Русия, поделена с Михаил Ходорковски за книгата „Разговори с Людмила Улицка“)
  • Голямата награда на списание „ELLE“ (2010, Италия)
  • Награда „Bauer/Ca’Foscari“ (2010, Италия)
  • Награда „Олег Табаков“ (2011, Русия, за „Имаго“)
  • Номинация за руската награда „Букър“ за роман на десетилетието (2011, Русия, за „Даниел Щайн, преводач“)
  • Награда „Симон дьо Бовоар“ за свобода на жените (2011, Франция)
  • Международна литературна награда „Park Kyung-ni“ (2012, Южна Корея)
  • Офицер на Ордена на почетния легион (2013, Франция)
  • Австрийска държавна награда за европейска литература (2014)
  • Национална литературна награда „Большая книга“ (2016, Русия, 3 място и награда на публиката за „Стълбата на Яков“)
  • Финалист за наградата „Neustadt“ (2018, САЩ)
  • Doctor Honoris Causa на Букурещкия университет (2019)

Библиография

Издания на български

  • Сонечка. Бедни роднини. Превод от руски език София Бранц, Мария Ангелова. София: Колибри, 2004, 206 с.
    Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и доникъде. Силни образи, крайни ситуации, преплетени умело в „приказното“ ежедневие.
  • Медея и нейните деца. Превод от руски език София Бранц. София: Колибри, 2005, 256 с.
    Разкази от „зоосоциологията“ на човека. Медея е наблюдателната фигура, преживяваща философски съдбовните превратности на заобикалящите я герои.
  • Искрено ваш Шурик. Превод от руски език Здравка Петрова. Пловдив: Жанет 45, 2007, 470 с.
  • Даниел Щайн, преводач. Превод от руски език Александрина Петрова, Доротея Монова, София: Парадокс, 2016, 608 с. ISBN 978-954-553-195-8
  • Казусът Кукоцки. Превод от руски език Иван Тотоманов, София: Колибри, 2017, 464 с. ISBN 978-619-150-723-8
  • Непрекъсната линия. Превод от руски език Ася Григорова, София: Колибри, 2019, 168 с. ISBN 978-619-02-0358-2

Източници


Външни препратки