Лудовико Висконти

Лудовико Висконти или Луиджи Висконти (на италиански: Ludovico Visconti, Luigi Visconti, * септември 1358 в Милано, Сеньория Милано, † 7 март 1404 в Трецо, Миланско херцогство) от рода Висконти е управител и господар на Лоди (13791385), и управител и господар на Парма (13851404).

Лудовико Висконти
управител и господар на Лоди и на Парма
Управление13791385 (управител и господар на Лоди)
13851404 (управител и господар на Парма)
Лични данни
Роден
Починал
7 март 1404 г. (48 г.)
Погребан вСветилище на Мадона на Рокета в Падерно д'Ада
Семейство
ДинастияВисконти
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
БракВиоланта Висконти
ПотомциДжовани
Герб

Произход

Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Лудовико.

Той е син на Бернабо Висконти (1323 – 1385), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника, и съгосподар на Милано (заедно с братята си Матео II и Галеацо II), и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (1331 – 1384). Негови баба и дядо по майчина линия са Мастино II дела Скала, господар на Верона и Виченца (1304 – 1311), Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), Бреша (1332 – 1337) и Лука (1335 – 1347), и Тадеа да Карара, а по бащина – Стефано Висконти, господар на Арона, и съпругата му Валентина Дория от влиятелната фамилия Дория от Генуа.

Има четири братя и десет сестри:

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща му с пет жени.

Баща му Бернабò непрекъснато води войни с Папската държава: той е отлъчен от църквата и е безмилостен тиранин.[1] На 6 май 1385 г. Бернабо, самият Лодовико и брат му Родолфо са пленени от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[2][3]

Биография

През 1379 г. баща му Бернабò разделя владенията си между петимата си законни синове: Марко, Карло, самия Лудовико, Джанмастино и Родолфо. Лудовико получава Крема и Лоди.[4] Той е губернатор и сеньор на Парма от 1385 до 1404 г., и губернатор и сеньор на Лоди от 1379 до 1385 г.[5]

Искайки абсолютна власт над Милано, братовчед му Джан Галеацо Висконти – син на Галеацо II Висконти и съпруг на сестрата на Лудовико – Катерина Висконти залавя бащата на Лудовико, самия него и брат му Рудолфо на 6 май 1385 г. Залавянето става чрез измама извън Пустерла ди Сант Амброджо при Милано. С този преврат Джан Галеацо и неговите потомци получават контрола над цялата Синьория Милано. Лудовико е хвърлен с брат си Родолфо в затвора на замъка в Сан Коломбано ал Ламбро, където през 1386 г. получава новината за смъртта на съпругата си.[4]

Когато сестрата на Лудовико Валентина Висконти умира в Кипър през 1393 г., на Джан Галеацо хрумва идеята за жена да даде на Лудовико дъщерята на новия крал на Кипър Жак I дьо Лузинян, братовчед на Петър II дьо Лузинян и съпруг на Валентина, починал без наследници.[4] Бракът обаче не се състои: Лудовико умира на около 45-годишна възраст между 21 юни и 28 юли 1404 г. в затвора на замъка на Трецо след почти 20 години затвор.[6] Погребан е в Светилището на Мадона на Рокета в Падерно д'Ада.

Брак и потомство

∞ 18 април 1381 г. за първата си братовчедка Виоланта Висконти (* 1354, † 1382), дъщеря на чичо му по бащина линия Галеацо II Висконти, владетел на Павия и Милано, и на съпругата му Бианка Мария Савойска. Виоланта е вдовица на Лайънъл, херцог на Кларънс, и на Ото III, маркграф на Монферат. От нея има един син:[7]

  • Джовани Висконти (* сл. 1382,[8] † сл. 10 април 1413), господар на Лоди.[9]

Вижте също

Източници

Бележки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lodovico Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​