Лозенец (квартал на София)

Квартал „Лозенец“ заема северната част на административния район „Лозенец“. Той е разположен непосредствено на юг-югоизток от центъра на града и район „Средец“, от които го отделя булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“ и преминаващата по него Перловска река.^[1]

На запад кварталът граничи с Южния парк, отделящ го от кварталите „Иван Вазов“ и „Стрелбище“. В парка са врязани няколко застроени зони – търговският център „Сити Център София“, Плувен комплекс „Спартак“, квартал „Южен парк“, посолството на Съединените щати, Университетска болница „Лозенец“. В градоустройствено отношение те са свързани с квартал „Лозенец“, но попадат в административните граници на съседния район „Триадица“, преминаващи по булевард „Арсеналски“ и улица „Козяк“.^[1]

На изток „Лозенец“ граничи с Борисовата градина, от другата страна на която са кварталите „Яворов“, „Изток“ и „Изгрев“. Част от парка, югозападно от булевард „Драган Цанков“ и северозападно от булевард „Пейо К. Яворов“ попада в границите на район „Лозенец“. На юг граница на квартала е булевард „Никола Вапцаров“, отделящ го от квартал „Хладилника“, също част от район „Лозенец“.^[1]

Кварталът има характерен релеф с две обособени части – Долен Лозенец и Горен Лозенец. Северната част е разположена на южната тераса на Перловската река и има надморска височина 550 – 565 m, а южната част е с височина 600 – 620 m. Между тях се намира стръмна ивица със силно наклонени улици и терасирани терени.^[2]

На западната граница на квартала се намират останките от античен мавзолей, част от късноримски християнски комплекс. Веселина Вачкова го идентифицира като споменатия през XVII век от Петър Богдан манастир „Света Троица“, в който според него се провежда Сердикийския събор и който дава на града името Триадица.^[3]

До началото на XX век днешният квартал Лозенец е извъградска местност, разположена непосредствено на юг от границите на град София. През XVI век в североизточния край на квартала е изградена т.нар. Стара стена, вероятно намазгях, използван в церемонии при заминаването на мюсюлманите на хадж. В близост до нея са разположени мюсюлмански гробища, запазени до края на XIX век.^[4]

В османските източници местността е наричана Корубаглар („лозя в гори“) или Курубаглар („сухи лозя“). В средата на XVII век известните пътеписи на Евлия Челеби описват Курубаглар като хубава местност край града, заета от лозя и овощни градини (той специално отбелязва вишните).^[4]

През 1889 г. в северозападната част на хълма е изградена голяма за времето си керамична фабрика на дружество „Работник“.^[5] Към 2007 г. са останали борови гори на запад от „Борисовата градина“ и Ловния парк, в тях са и Водната кула (водонапорна) и Семинарията „Св. Иван Рилски“.

По време на бомбардировките на София през 1944 г. квартал „Лозенец“ е засегнат сериозно. Разрушени са 45 сгради, убити са 19 души, а други 76 са ранени.

Общината дава парцели на пострадали от войните, бежанци от Вардарска Македония, Царибродско, печатари, преподаватели и служители, преселници от Ихтиманско. През 1921 г. официално се оформят кварталите „Долни Лозенец“ и „Горни Лозенец“. Журналистическият квартал се заражда на изток през средата на 20-те години на 20 век.^[6] В близост до пл. „Журналист“ са къщите на Елин Пелин, Валери Петров, Михаил Андреев. Първата къща е построена от юриста, писател, общественик и народен представител Минчо Дилянов. Близо до Самоковския мост са паметникът на Христо Смирненски и т.нар. „Римска стена“ – ислямски молитвен пункт, свързан с ритуали по отпътуването за хаджилък. Около него е имало турски гробища. След 1950 г. там се намира пазарът „Старата стена“.

В Горни Лозенец (на юг от бул. „Свети Наум“, преди „Трайчо Костов“) се намират Славейковите дъбове (столетни), местността „Кръста“ с построения в периода 1995 – 2005 г. храм „Св. Мина“.

В самия център на Лозенец, над бул. „Св. Наум“, е правителствената резиденция „Лозенец“. На бул. „Драган Цанков“ 4 е старата телевизионна кула на София, сега сграда на Българското национално радио.

Православна енорийска църква в квартала е „Преображение Господне“ – на ул. „Ралица“ 2, а през 2018 г. е завършен и храмът „Въздвижение на св. Кръст Господен“, който се намира в местността „Кръста“, в градинката при кръстовището на булевардите „Черни връх“ и „Джеймс Баучер“. Софийската духовна семинария има собствена църква – „Свети Йоан Рилски“.

В Долни Лозенец все още има предимно стари жилищни кооперации по 3 – 4 етажа и 2-етажни къщи. В Горни Лозенец още от 1970-те години са строени и високи жилищни блокове.

Кварталът се смята за местоживеене на състоятелни хора. Има около 20 кафенета и много магазини. Към 2010 г. значителна част от улиците са павирани.

На територията на квартала се намират:

• Университет по архитектура, строителство и геодезия – бул. „Хр. Смирненски“ 1;
• Факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски“:
  • Биологически факултет – бул. „Драган Цанков“ 8
  • Физически факултет – бул. „Джеймс Баучер“ 5
  • Факултет по математика и информатика – бул. „Джеймс Баучер“ 5
  • Химически факултет – бул. „Джеймс Баучер“ 1
  • Медицински факултет – ул. Козяк 1.

В квартала има много елитни държавни и частни средни училища, както и детски градини:

• Национална финансово-стопанска гимназия, ул. „Розова долина“ 1;
• Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“, ул. „Бигла“ 52;
• 35^-о Средно езиково училище „Добри Войников“, ул. „Добри Войников“ 16;
• Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“, бул. „Евлоги Георгиев“ 34
• Професионална гимназия по облекло „Княгиня Мария Луиза“, бул. „Черни връх“ 37;
• Софийска духовна семинария „Св. Иван Рилски“, пл. „Велчова завера“ 2;
• 21 СОУ „Христо Ботев“, ул. „Люботрън“ 12;
• Частна професионална гимназия „Банкер“, ул. „Д. Хаджикоцев“ 44;
• Професионален моден колеж АРТ-Авангард, ул. „Света гора“ 17;
• Професионална гимназия по мениджмънт в спорта и туризма, ул. „Димитър Димов“ 13;
• Професионално училище за охранители „Балкан Секюрити“, ул. „Богатица“ 10 – 12;
• 107 ОУ „Хан Крум“, ул. „Димитър Димов“ 13;
• 120-о ОУ „Георги Раковски“, пл. „Папа Йоан Павел II“ 7;
• 122-ро ОУ „Николай Лилиев“, ул. „Презвитер Козма“ 2;
• 139-о ОУ „Захарий Круша“, ул. „Д. Хаджикоцев“ 44;
• ОУ с ранно чуждоезиково обучение „Д-р Петър Берон“, ул. „Черни връх“ 67;
• ОУ с ранно чуждоезиково обучение „Българско школо“, ул. „Екатерина Нанчева“ 1;
• Шесто помощно училище, ул. „Русалийски проход“ 12;
• Детска градина 19, бул. „Хр. Смирненски“ 36;
• Детска градина 92, ул. „Розова долина“ 12А;
• Частна детска градина „Алиса“, ул. „Вежен“ 3
• Детска градина 141, ул. „Света гора“ 32

• ДКЦ 13, ул. „Д. Хаджикоцев“ 20
• Университетска болница „Лозенец“, ул. „Козяк“ 1
• Частна АГ клиника „Свети Лазар“, ул. „Симеоновско шосе“
• Аджъбадем Сити Клиник Болница Токуда
• НЗОК, ул. „Кричим“ 1

Административната сграда на община „Лозенец“ е на бул. „Васил Левски“ 2, а 4-то РПУ е на ул. „Крум Попов“ 57.

В района на квартал „Лозенец“ се намират:

• Софийския зоопарк
• Хотел „Кемпински Зографски“
• Хотел „Хемус“
• Хотел „Лозенец“
• Хотел „Хилтън“
• Местността „Кръста“
• Водната кула
• Плувният и спортен център „Спартак“
• Национален музей „Земята и хората“
• Къщата музей „Димитър Димов“
• Читалищата „Пробуда“, „Г. С. Раковски“ и „Пенчо Славейков“
• Парк център София

Връзката с транспортната инфраструктура на столицата е добра, оттам минават редица линии на градския транспорт:

• трамваи: 10, 12, 15, 18
• автобуси: 67, 88, 94, 102, 109, 120
• тролейбус: 7
• Линия М2 на метрото

Цитирани източници

• Вачкова, Веселина. Лозенският свещен хълм (PDF) // sofiamuseum.bg. sofiamuseum.bg, 2015. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 20 октомври 2015.
• Тодорова, Цвета. „Римската / Старата стена“ и „Кръста“ в квартал „Лозенец“ – София // knigi-news.com. knigi-news.com, 2006. Посетен на 23 август 2015.
• mapcoordinates // mapcoordinates.net. mapcoordinates.net, 2015. Посетен на 23 юни 2015. (на английски)
• Lozenets // wikimapia.org. wikimapia.org, 2015. Посетен на 7 май 2015. (на английски)

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Лозенец (квартал).

• Снимка на „Курубаглар“ (днес кв. Лозенец) от края на XIX или началото на ХХ в. в сайта Изгубената България
• Иван Вазов, Поколение