Летище София
Летище „София“ (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София (на английски: Sofia Airport), е най-голямото и натоварено летище в България.
| Летище София | |||||||||||
| Sofia Airport | |||||||||||
 | |||||||||||
 | |||||||||||
| IATA: SOF • ICAO: LBSF | |||||||||||
| Данни | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Тип летище | гражданско | ||||||||||
| Собственик |  България | ||||||||||
| Оператор | „СОФ Кънект“ АД[1] | ||||||||||
| Обслужва | София Столична община | ||||||||||
| Местоположение | София, България | ||||||||||
| Открито | 16 септември 1937 г. | ||||||||||
| Хъб на | |||||||||||
| Часова зона | EET (UTC+2) | ||||||||||
| • Лятно време | EEST (UTC+3) | ||||||||||
| Надм. височина | 1742 ft / 531 m | ||||||||||
| Координати | 42°41′42″N 23°24′30″E / 42.69500° с.ш. 23.40833° и.д. | ||||||||||
| Уебсайт | www.sofia-airport.eu | ||||||||||
| Карта | |||||||||||
  SOF Местоположение в България | |||||||||||
| Писти | |||||||||||
| |||||||||||
| Статистика (2022) | |||||||||||
| Пътници общо | 6 003 653[2] 78,5% | ||||||||||
| Товари общо (т) | 20 528[3] 2,9% | ||||||||||
| Движ. на самолети | 53 772 | ||||||||||
| Летище София в Общомедия | |||||||||||
Разположено е на около 10 km източно от центъра на столицата. От 2020 година е отдадено на 35-годишна концесия на „Соф Кънект“ АД[4]. Летището е възел за националния авиопревозвач – България Ер, както и за нискотарифните авиокомпании Райънеър и Уиз Еър. Летище София беше база и за единствената българска авиокомпания, която изпълняваше полети на дълги разстояния – Гъливеър. Аеропортът отбелязва значително нарастване на пътникопотока през последните години, след като нискотарифните авиокомпании започват да оперират полети от и до летището. Вследствие, през 2019 година през летището преминават рекордните 7 107 096 пътници.[5] Тенденцията на повишение на обслужените пасажери е силно повлияна от коронавирусната пандемия от COVID-19 през 2020 и продължаваща през 2021 година, която негативно рефлектира върху пътникопотока отчетен на летището (и в световен мащаб)[6]. През изминалата година е регистриран пътникопоток от 3.4 милиона пасарежи, което е 52.7% понижение спрямо 2019 година.[7]
История
Най-старото авионачинание тук е лятна тревна писта във Враждебна направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери, която трябва да служи за резервна писта на летището в Божурище. В 1937 г. с указ[8] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната. Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление № 8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. Георги Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.
Той функционира без съществени изменения докато обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните през 2001 г. През 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободният достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международният сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.
Развитието на летището продължава.. След пет години на около 2 км. от първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселман, арх. Енрико Либрехтс, арх. Димитър Димитров, арх. Владимир Копралев и др. за 184 000 000 € новият „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.
На 25 юни 2009 г. е открит от транспортния министър Петър Мутафчиев създаденият по проект на арх. Красимир Николчев, арх. Владимир Копралев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафтен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафтна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.
На 6 декември 2012 г. е открита новата Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.
На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв. без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.
Терминал 1
През 90-те години на XX век е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.
Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.
Терминал 2
На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Страбаг, е изградена върху площ от 56 500 m², с допълнителна галерия дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Терминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Терминал 2 е 2,6 милиона пътници.
Терминал 3
През 2022 г. от „СОФ Кънект“ представиха план на Терминал 3 на Летище София. Изграждането му ще започне в края на 2026 г. или в началото на 2027 и е планирано да влезе в експлоатация през 2030 г. Този терминал няма да има ръкави за извеждане на пътници към самолетите, защото ще се ползва предимно от нискотарифните авиокомпании. Той ще се намира на няколко километра от Терминал 2 в посока изток-югоизток. Терминал 3 ще е свързан с Терминал 2 посредством наземен влак за удобство на пътниците при свързващи полети. Когато Терминал 3 бъде изграден и влезе в експлоатация, ще бъде затворен Терминал 1.
База Луфтханза Техник на Летище София
Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Луфтханза Текник груп изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети, които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Луфтханза Текник в Шанън, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Луфтханза като първият клиент на Луфтханза Техник София.[9]
Нови събития
На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.
На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.
Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.
На 24 август 2011 правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.
Нова контролна кула
На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София.[10] Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца.[11] Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.
Контролната кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².
Транспорт
Метростанция Летище София-Терминал 2
Строителството на връзката до центъра на София на метро започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г. Изходът ѝ е пред Терминал 2. Във времето от 5 до 23 ч има безплатни трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.
Автобуси
Летището се обслужва от две автобусни линии. 84 и 184 свързват двата терминала със Софийския университет, като 84 тръгва от Терминал 2 и спира на Терминал 1 по пътя, а 184 прави цикъла в обратна посока, тръгвайки от Терминал 1 и спира на Терминал 2 по пътя си към центъра.
Такси
Yellow! таксиметровата компания е официално избрана за официален и лицензиран превозвач за срок от 5 години, с възможност за разширяване с още 3, след търг с други по-големи таксиметрови компании.
Авиокомпании и дестинации
Лятно разписание 2024: Лятното разписание на летище София се отличава с увеличени и разнообразни чартърни предложения до Турция, Италия и Близкия Изток. Продължават сезонните полети до добре познати дестинации като Египет, Тунис и Мароко и през лятото. Интересно е, че София ще има директна връзка с Осло (Норвегия), Хелзинки (Финландия) и Рига (Латвия).[12]
Статистика
.jpg)
През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7,2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.
През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база.[23]
Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2974 тона за януари – февруари 2016 г.
За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2,3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г.
За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано).[24]
Данни за годишен трафик
| Година | Пътници | Промяна | Карго (тона) | Промяна | Самолета движение | Промяна |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1998 | 1 250 700 | 10 180 | 24 726 | |||
| 1999 | 1 236 610 | 1,1% | 12 378 | 21,6% | 25 178 | 1,8% |
| 2000 | 1 127 866 | 8,8% | 11 036 | 10,8% | 24 785 | 1,6% |
| 2001 | 1 107 682 | 1,8% | 10 381 | 5,9% | 21 860 | 11,8% |
| 2002 | 1 214 198 | 9,6% | 12 482 | 20,2% | 24 211 | 10,8% |
| 2003 | 1 356 469 | 11,7% | 13 461 | 7,8% | 25 517 | 5,4% |
| 2004 | 1 614 304 | 19,0% | 14 472 | 7,5% | 28 700 | 12,5% |
| 2005 | 1 874 000 | 16,1% | 14 725 | 1,7% | 32 188 | 12,2% |
| 2006 | 2 209 350 | 17,9% | 15 241 | 3,5% | 38 119 | 18,4% |
| 2007 | 2 745 880 | 24,3% | 17 392 | 14,1% | 43 005 | 12,8% |
| 2008 | 3 230 696 | 17,7% | 18 294 | 5,2% | 48 626 | 13,1% |
| 2009 | 3 134 657 | 3,0% | 15 093 | 17,5% | 45 698 | 6,0% |
| 2010 | 3 296 936 | 5,2% | 15 322 | 1,5% | 47 061 | 3,0% |
| 2011 | 3 474 933 | 5,4% | 15 887 | 3,7% | 47 153 | 0,2% |
| 2012 | 3 467 455 | 0,2% | 16 249 | 2,3% | 40 806 | 9,0% |
| 2013 | 3 504 326 | 1,1% | 17 039 | 4,9% | 40 526 | 7,4% |
| 2014 | 3 815 158 | 8,9% | 17 741 | 4,1% | 42 120 | 4% |
| 2015 | 4 088 943 | 7,2% | 18 727 | 2,2% | 44 416 | 4,3% |
| 2016 | 4 980 387 | 21,8% | 21 157 | 13,0% | 51 829 | 16,7% |
| 2017 | 6 489 738 | 30,3% | 20 818 | 0,3% | 57 670 | 11,3% |
| 2018 | 6 962 040 | 7,3% | 22 251[25] | 6,6% | 60 771[26] | 5,4% |
| 2019 | 7 107 096[27] | 2,1% | 23 987[28] | 7,8% | 61 371[29] | 1% |
| 2020 | 2 937 846[30] | 58,7% | 23 042[31] | 3,9% | 35 954[32] | 41,4% |
| 2021 | 3 364 151[33] | 14,5% | 21 141[34] | 8,3% | 40 771[35] | 13,4% |
| 2022 | 6 003 653[36] | 79% | 20 528[37] | 3% | 53 772[38] | 32% |
| 2023 | 7 208 987[39] | 20,8% | 19 688 | 4,1% | 60 561 | 12,6% |
Най-натоварени маршрути по брой седмични излитания
Изчисленията са направени на базата на информацията в сайта на летище София.[40] В таблицата са включени единствено дестинациите с брой на седмични полети над 7.
| Град | Летища | Седмични излитания | Авиокомпании |
|---|---|---|---|
 Лондон | (GTW) Гетуик (LHR) Хийтроу (LTN) Лутън (STN) Станстед | 51 | Easyjet British Airways / Bulgaria Air WizzAir Ryanair |
 Мюнхен | (MUC) Йозеф Щраус (MMG) Меминген | 26 | Lufthansa Ryanair / Wizz air |
 Виена | (VIE) Швехат | Austrian Airlines / Bulgaria Air / Ryanair | |
| Франкфурт | (FRA) Франкфурт на Майн (HHN) Франкфурт-Хан | 19 | Bulgaria Air / Lufthansa Wizz air |
| Варна | (VAR) Варна | 18 | Bulgaria Air |
 Варшава | (WAW) Фредерик Шопен | 14 | LOT Polish Airlines |
 Тел Авив | (TLV) Бен Гурион | 12 | Bulgaria Air / El Al / Ryanair / Wizz air |
 Париж | (BVA) Бове (CDG) Шарл де Гол | 11 | Ryanair / WizzAir / Bulgaria Air |
| Рурска област | (CGN) Кьолн/Бон (DTM) Дортмунд | 11 | Ryanair WizzAir |
Най-натоварени маршрути по брой превозени пътници до крайна дестинация
| # | Град | Авиокомпании | Брой |
|---|---|---|---|
| 1. | Лондон | British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Ryanair, WizzAir | 431 439 |
| 2. | Виена | Австрийски авиолинии, Ryanair | 178 720 |
| 3. | Франкфурт на Майн | Bulgaria Air, Луфтханза | 161 149 |
| 4. |  Милано | Ryanair, Wizz air | 136 514 |
| 5. |  Истанбул | Turkish Airlines | 133 337 |
| 6. | Тел Авив | Bulgaria Air, Wizz Air, Ryanair, El Al, Israir Airlines and Tourism | 124 294 |
| 7. | Варна | Bulgaria Air, Ryanair | 115 710 |
| 8. | Рим | Bulgaria Air, Ryanair, Wizz air, ITA Airways | 115 358 |
| 9. | Мюнхен | Ryanair, WizzAir, Луфтханза | 115 200 |
| 10. |  Айндховен | Wizz air | 100 653 |
Галерия
2001 г. Терминал 1
2011 г. Терминал 1
2005 г. Терминал 1
2001 г. интериор на Терминал 1
Терминал 2
Терминал 2
Терминал 2
Терминал 2, май 2006
Чек-ин на Терминал 2
2009 г. Ландшафтен парк на Терминал 2
2012 г. Новата контролна кула с Терминал 2 на Летище София
Летище София Т2
Диаграма на летище София
