Кърпени

Селото се намира на югоизточния бряг на Костурското езеро при вливането на река Изтек в него, на 2 километра южно от Маврово (Маврохори).

 Основна статия: Кърпенско антично селище

В района са идентифицирани три некропола с различни дати. Най-старият е от VIII до VII век пр. Хр. – ранната желязна епоха с плътни погребения в прости, обикновено правоъгълни ями, няколко от които са с формата на кутия. На триста метра от този некропол са открити общо двадесет гробници с уникални находки от VI век пр. Хр. – архаичната епоха. И третият некропол е от ранните елинистични години на втората четвърт на IV век или началото на III век пр. Хр.^[1] В 1966 година археологическият обект е обявен за паметник на културата.^[2]

В късното средновековие Кърпени попада в границите на Втората българска държава. В землището на селото са намерени българска монета и печат, с образите на двама български владетели, прибрани от владиката Иларион Костурски.^[3][4]

В османските данъчни регистри от средата на XV век Кърпени е споменато с 24 глави на семейства и двама неженени: Папас, драйо, Михо, Петру, Димитри, Михос, Йорги, Тодор, Яно, Стамат, Йован, Тодорос, Михо, Добри, Яно, Грубан, Димитри, Дабижив, Петру, Стефан, Андро, Йорги, Стойко, Васо, Тодор, Петру и Койо, и две вдовици Кала и Мария. Общият приход за империята от селото е 1622 акчета.^[5] В османски дефтер от 1530 година Кримпени е регистрирано с 30 семейства, 7 неженени и 5 вдовици.^[6]

Църквата „Свети Николай“ е от XVI век.^[7]

В XIX век Кърпени е малък чифлик в Костурската каза на Османската империя.^[8] В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише:

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кърпени (Karpeni) е посочено като село с 27 домакинства и 75 жители българи.^[10] Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Крепини (Κρεπηνή) има 50 жители християни.^[11]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кърпени:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кръпени има 70 жители българи.^[13]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Карпени е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 10 къщи.^[14]

В началото на XX век Кърпени патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани.^[15] Според Георги Константинов Бистрицки Кръпени преди Балканската война има 20 гръцки къщи, които са „попупогърчени българи и цигани“.^[16]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кърпенъ е обозначено като българско селище.^[17]

През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата остава в Гърция, но скоро е запуснато и в преброяването от 1913 година е без жители. По-късно е възстановено от жителите на Маврово като колибарско селище, използвано при обработката на имотите им, но до 1981 година се брои към Маврово.^[8]