Къпиняни
Къпиняни (на гръцки: Εξαπλάτανος, Ексаплатанос, до 1925 година Καπίνιανη, Къпиняни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
| Къпиняни Εξαπλάτανος | |
| — село — | |
 Паметник на Менелаос Лудемис в Къпиняни | |
  Къпиняни  Къпиняни  Къпиняни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 125 m |
| Население | 1080 души (2021 г.) |
| Къпиняни в Общомедия | |
География
Къпиняни е разположено на 125 m надморска височина[2] в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 25 km северно от град Воден (Едеса).[3][4]
История
В Османската империя
В средата на XVIII век селото води съдебен спор с жителите на съседното село Слатина, които го обвиняват в насилственото отнемане на техните пасища.[5]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Къпинени (Kapineni) е посочено като село във Воденска каза със 112 къщи и 105 жители българи и 310 помаци.[6] Според Стефан Веркович към края на XIX век Къпиняни (Капинени) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 734 души и 220 домакинства.[7] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Капиняни живеят 175 българи-християни и 1400 българи-мохамедани.[8]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къпинени (Kapineni) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[9] В 1909 година в Къпиняни е открито българско училище.[10]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото със 178 жители българи християни и 1450 – българи мохамедани.[2]
Селото е чифлик като последният собственик на земята е Мустафа Семит бей.[4]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Капиняне (Капињане) има 260 къщи славяни мохамедани и 28 къщи цигани християни.[11]
Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място от 1922 до 1924 година са настанени 1241 гърци,[2] бежанци от Източна Тракия, Понт, Кония и Бурса. Така селото става най-голямото в Мъглен след Съботско.[4] В 1925 година е преименувано на Ексаплатанос, в превод шестплатаново, на шестте огромни дървета, растящи в селото на мястото на днешния стадион.[4] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 412 бежански семейства и 1554 души.[12]
От 2156 жителив 1940 година 300 са с местен произход, а останалите са бежанци.[2]
По време на Гражданската война (1946 – 1949) част от жителите на селото се изселват в големите градове.[2]
Селото е разположено в полето и землището му се напоява добре от река Мъгленица. Произвеждат се тютюн, жито, десертно грозде, пипер, овошки, като е развито и краварството.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Караагач[13] | Καραγάτς | Фтелея | Φτελεά[14] | местност на ЮИ от Къпиняни[13] |
| Барища[13] | Μπαρετσα | Микрес Гурнес | Μικρές Γοϋρνες[14] | река на З от Къпиняни, десен приток на Мъгленица[13] |
| Балабаново[13] | Μπαλαμπανόβα | Кладера | Κλαδερά[14] | местност на СЗ от Къпиняни[13] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1561[2] | 1520[2] | 1569[2] | 2156[2] | 1974[2] | 2028[2] | 2049[2] | 2109[2] | 2069[2][4] | 1768 | 1292 |
Личности
- Свързани с Къпиняни
Менелаос Лудемис (1912 – 1977), гръцки писател, живял в Къпиняни[4]