Крушари (дем Пела)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Крушари.
Круша̀ри[1], Крушара, Крушаре[2] (на гръцки: Αμπελειές, Абелиес, катаревуса: Αμπελειαί, Абелие, до 1926 година Κρουσάρι, Крусяри[3]), на турски Армутчи, е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.
| Крушари Αμπελειές | |
| — село — | |
 Изглед от Крушари | |
  Крушари  Крушари  Крушари | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 150 m |
| Население | 1003 души (2021 г.) |
| Крушари в Общомедия | |
География
Селото е разположено на 150 m надморска височина в Солунското поле, на 5 km северно от град Енидже Вардар.[4]
История
В Османската империя
В края на XIX век Крушари е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Крушари (Армутчи) брои 320 жители българи.[5]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Кошари) минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Крушари (Армут) (Gorno Krouchari Armout) има 512 българи екзархисти.[7]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Крушаре (Армути), 10/III, 1 1/2 ч. от Вехти пазар. Всичко 55 български екзархийски къщи: 2 свои и 52 чифлик. Поминъкът е земеделие, малко бубарство и пчеларство. Черквата е затворена: тя притежава черничена градина, която дава 6 лири годишно. От Патриаршията се отказало в 1903 г., а първо българско училище се отваря сега. Училищното здание (в черковния двор) е двуетажно с изба, една само стая, голяма 4Х2 1/2Х2 m, таваносана, добре осветлявана.[8] | “ |
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Арестувани са 7 селяни и учителят Атанас Попчев, които са пребити, защото са бивши членове на ВМОРО.[9]
В Гърция
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Затворени са българските църкви и училища.[10]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крушаре има 45 къщи славяни християни.[11]
По официален път 29 души се изселват в България.[4] В 1926 година е прекръстено на Амбелие.[4] В селото няма заселени гръцки малоазийски бежанци.[12]
Селото пострадва от Гражданската война (1946 - 1949) - много от жителите му загиват и много емигрират в социалистическите страни.[4]
Селото произвежда предимно грозде и памук, като е развито и скотовъдството.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 430[4] | 422[4] | 469[4] | 701[4] | 758[4] | 960[4] | 1002[4] | 963[4] | 1162[4] | 1095 | 1159 |
Личности
- Родени в Крушари
Георги Сотиров Попчев (1921 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[13]-
Тодор Чифтеов, ренегат от ВМОРО
- Починали в Крушари
- Апостол войвода (1869 – 1911), български революционер
- Георги Мучитанов (1882 – 1911), български революционер
- Васил Пуфката (? – 1911), български революционер
- Тодор Дойчинов (1921 – 1947), гръцки партизанин и деец на НОФ
Галерия
Изглед към селото
Изглед към селото
Паметник „На загиналите за родината 1912 – 1950 година“
