Кресна

Община Кресна (7560 жители) обхваща части от долината на река Струма с живописния Кресненски пролом, от западните разклонения на Пирин и от североизточните склонове на Малешевската планина. Районът е привлекателен със своята самобитност и природна красота.

Град Кресна (4600 жители) е разположен от двете страни на международния път Е-79. Преди града, на живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.). На преминаващите правят впечатление храм-паметникът „Свети Иван Рилски“ (от дясно на пътя), приятният център и пясъчните сипеи Мело, които се издигат като гигантско ветрило на изток-североизток, а в дълбочина – величествения хребет на Пирин.

В Пирин се намира красивата курортна местност Синаница (Сини връх), през която минава и популярния пешеходен маршрут към едноименните хижа и езеро, едно от най-красивите в Пирин. Село Влахи покорява посетителя с невероятната си природа и пасторална идиличност. Край Влахи, в село Ощава и в местността Градешка баня се намират известни с лековитостта си минерални извори. В Малешевска планина, по долината на Брезнишка река, се намира царството на вековните чинари. На хълма над село Брезница, на мястото на стар манастир, е построен манастир „Свети пророк Илия“.

Останките от античния град Нейне (край село Долна Градешница) и от средновековния манастир „Св. св. Козма и Дамян“ (край с. Влахи) говорят за вековната история на района. Във всяко едно от населените места в общината има интересни за посещение църкви. Най-старата, „Рождество Богородично“, е в село Влахи и датира от 1750 г.

От двете страни на Струма се намира резерватът „Тисата“ – най-голямото находище на дървовидна хвойна на Балканския полуостров, което се оглася от над сто вида птици. Орнитолози, любители на планински маршрути, рибари и гости – всички са добре дошли в Кресна, където с гостоприемство и топлота ги посрещат местните хора.

Намерените археологически находки свидетелстват, че районът е бил населен още от древността.

Селището възниква след 1926 година като Гара Пирин. Тя е призната за гарово селище без административен акт през 1934 г. През 1956 г. населението на м. Новосело е преброено заедно с населението на Гара Пирин. През 1959 г. към Гара Пирин е присъединена м. Крива ливада с Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. С Указ № 1582/обн. 29.09.1978 г. е обявено за град и преименувано на Кресна, а дотогавашното село Кресна – на Стара Кресна.

От 1932 година в Крива ливада работи Читалище „Пробуда“.^[2]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 738 1946 1679 1956 2667 1965 3275 1975 3641 1985 4059 1992 4116 2001 3849 2011 3470 2021 3442

Етническият състав включва 3313 българи.^[3]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

Населението изповядва източноправославието. В 1941 година в Кресна е построена църквата „Свети Иван Рилски“.

В града се намират множество шивашки фабрики. Силно развито е земеделието.

На 28 май 2007 е открита нова детска ясла, построена в района на старата детска ясла.

• Участък Полиция

Центърът на град Кресна е малък, добре уреден, с приятни и свежи фонтани.

На около 7 км от града, в полите на Малешевска планина, се намира манастирът „Св. Пророк Илия“. Край близкото село Влахи се намира местността Градешка баня, известна с минералните си извори.

Кресна е изходна точка до Синанишкото езеро, в подножието на пиринския връх Синаница. Това е популярна и уникално красива местност. На брега на езерото е разположена едноименната хижа.

На 19 октомври всяка година се провежда празникът на общината. Православната църква чества празника на свети Иван Рилски.

Всеки месец се издава редовно вестник „Кресна“.

 Основна статия: Кресненци

На Кресна е наречена улица в квартал „Банишора“ в София (Карта).

• Сайт на Община Кресна