Краснодарски край

Краснодарския край е образуван на 13 септември 1937 г., след като е изваден от състава на Азово-Черноморския край. До 3 юли 1991 г. в неговия състав влиза Адигейската автономна област, преобразувана в Република Адигея, субект на Руската Федерация.

Краснодарския край е разположен в южната част на Европейска Русия, в западните части на Голям Кавказ. На югозапад се мие от водите на Черно море, а на северозапад – от водите на Азовско море. Бреговата линия на Черно море е сравнително праволинейна (особено на юг) и само на север се открояват Геленджикския и Цемеския заливи и полуостров Абрау. По-силно разчленена е бреговата линия в Керченския проток, където в Таманския полуостров се вдава едноименния залив, а по крайбрежието на Азовско море са разположени големите лимани Ейски, Бейсугски, Ахтарски и др. На север Краснодарски край граничи с Ростовска област, на изток – със Ставрополски край, на югоизток – с Република Карачаево-Черкезия, на юг – с Грузия, а на запад тесния Керченски проток го отделя от Република Крим. Вътре в пределите на Краснодарски край се намира анклава Република Адигея. В тези си граници Краснодарски край има площ от 75 485 km² (41-во място по големина в Руската Федерация, 0,44% от нейната площ).^[2]

Територията на Краснодарския край се поделя на две части: планинска (1/3) и равнинна (2/3). Планинската част се отнася към западния край на планината Голям Кавказ, която в тази си част е съставена от участък от високопланинската част на Западен Кавказ, със своите югозападни и североизточни склонове и предпланински части и средновисоките планини на Черноморски Кавказ (крайните северозападни разклонения на Голям Кавказ). Високопланинската част се простира от горното течение на река Мзимта на югоизток до връх Фища (2867 m) на северозапад. Тук Главния Кавказки хребет (връх Цахвоа 3345 m, Агепста 3256 m) има типичен алпийски характер. На североизток и успоредно на него са разположени Скалистия хребет и по-ниския (до 988 m) Страничен (Преден) хребет. Те представляват типични куести с асиметрични склонове – полегати югозападни и страмни североизточни. От връх Фища на северозапад се простира система от средновисоки нагънати хребети, съставляващи Черноморски Кавказ. Във варовиковия масив Фищ-Ощен и платото Лагонаки, във варовиците и гипса на Скалистия хребет и на югоизток във варовиците в басейните на реките Хоста и Мзимта са развити карстови форми. В горното течение на река Хоста се намира най-дълбоката подземна карстова пропаст Назаровская (окол 500 m) в Русия. Равнинната част на Краснодарския край обхваща основната част от Кубанската низина и включва: Кубано-Приазовската низина (височина до 120 m) на северозапад; делтата на река Кубан и Таманския полуостров с ниски (до 164 m) хълмове и кални вулкани на запад; Прикубанската наклонена равнина в центъра на Краснодарски край и западната част на Ставрополското възвишение на изток.^[2]

В равнинните части на Краснодарски край климатът е умереноконтинентален, степен. В планините е по-влажен и прохладен, в северната част на черноморското крайбрежие има субтропичен характер (със сухо и топло лято, влажна и мека зима и характерен вятър бора), преминаващ на югоизток във влажен субтропичен. Средната януарска температура варира от -5 °C в Западното Предкавказие, до 4 °C по северното черноморско крайбрежие и 5 °C – по южното крайбрежие, средна юлска 22 – 24 °C. В планините на височина над 2000 m средната януарска температура е -7, -8 °C, а средната августовска 12 – 13 °C. Годишната сума на валежите варира от 400 – 600 mm в равнинните части до 3242 mm (хребета Ачишхо, метео станция Красная Поляна) и повече във високопланинските райони. Вегетационния период в равнините части продължава около 220 – 240 денонощия.^[2]

Речната система на Краснодарския край е представена от 7751 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 29 125 km и се отнася към два водосборни басейна – Черноморски и Азовски. Към Азовския водосборен басейн се отнасят: река Кубан (отводнява 2/3 от тереторията на края) с левите си притоци Уруп, Лаба, Белая, Пшиш, Псекупс и др.; малки степни реки, вливащи се директно в Азовско море – Ея и Бейсуг и няколко малки реки на североизток принадлещажи към водосборния басейн на река Дон. Към Черноморския водосборен басейн се отнасят малки и къси реки, водещи началото си от Голям Кавказ и вливащи се директно в Черно море – Мзимта, Шахе, Псоу и др. Голяма част от реките в Краснодарски край в горните си течения имат типечен планински характер – ждреловидни и каньоновидни долини, голям наклон и бързо течение. Реките в края имат смесено подхранване, което зависи основно от релефа, по който протичат. За планинските реки е характерно значително разтегнато пролетно-лятно пълноводие, с максимум през април и май и епизодични дъждовни прииждания през лятото. За степните реки – пролетно пълноводие с продължително лятно маловодие, а някои от тях пресъхват.^[3]

В Краснодарски край има над 3,7 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 2 хил.km². По своя произход те се делят на: крайречни (по долините на реките в Прикубанската равнина), ледникови, карстови (по североизточните склонове на Голям Кавказ), крайморски и др. Най-големите естествени езера са разположени по крайбрежието на Азовско море – Бейсугски лиман (272 km²), Кизилташки лиман, Ахтанизовски лиман и много други. Най-голям изкуствен водоем е Краснодарското водохранилище на река Кубан (на границата с Република Адигея), Крюковското, Варнавинското и др. По най-високите части на Кавказ има малки ледници.^[3]

На равнините в Западното Предкавказие преобладават карбонатно-предкавказки черноземни почви, в планините – кафяви горски и ливадно-карбонатни почви, а по най-високите части – планинско-ливадни. Степните райони са изцяло заети от обработваеми земи. Планините са обрасли с широколистни (дъбови, букови, а в района на Туапсе и Сочи – смесени колхидски) и тъмни иглолистни (кавказка ела и смърч) гори, а още по-нагоре – субалпийски и алпийски пасища. Дървесно-храстовата растителност по северната част на черноморското крайбрежие е сходна с кримската и източносредиземноморската.^[2]

За равнините в Западното Предкавказие са характерни лисица, заек, хомяк, различни видове гризачи. В ниско и средно планинските райони обитават кафява мечка, лисица, рис, дива котка, дива свиня, благороден елен, сърна, а по най-високите части – западнокавказки тур, сърна, снежна полевка, кавказки тетерев, сокол и др.^[2]

Към 1 януари 2017 г. в Краснодарски край живеят 5 570 945 души (3-то място след Москва и Московска област в Руската Федерация, 3,79% от цялото население).

Национален състав

Национален състав на Краснодарски край по преброяването от 2002 г.:

В административно-териториално отношение Краснодарски край се дели на 7 краеви градски окръга, 38 муниципални района, 26 града, в т.ч. 15 града с краево подчинение (Анапа, Армавир, Белореченск, Геленджик, Горячий Ключ, Ейск, Кропоткин, Краснодар, Кримск, Лабинск, Новоросийск, Славянск на Кубан, Сочи, Тихорецк и Туапсе) и 11 града с районно подчинение и 12 селища от градски тип.

Отглежда се едър рогат добитък, свине, овце, кози, птици, зърнени култури, технически, фуражни култури, картофи, зеленчуци, грозде и чай. Има пчеларство.

• Официален сайт на краснодарската краева администрация Архив на оригинала от 2012-11-30 в Wayback Machine.