Костандо Живков
Костандо Живков, известен като Желегоцки, е български революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Костандо Живков | |
| български революционер | |
| Роден | 1867 г. |
|---|---|
| Починал | 4 декември 1904 г. |
Биография
Костандо Живков е роден през 1867 година в костурското село Желегоже, тогава в Османската империя, днес Пендаврисо, Гърция.[1][2] Или по-малко вероятно в Тиквени, днес Колокинту, Гърция.[3] До 1901 година е воловар в село Псора. През юни 1901 година убива местен турчин и става нелегален. Взима участие в Илинденско-Преображенско въстание като проявява храброст в сраженията. През лятото на 1904 година става районен войвода, замествайки Нумо Янакиев (Желински), а негов секретар става Киряк Шкуртов.
На 4 декември 1904 година Костандо Живков и Яни Христов са извикани от Осничани в костенарското село Либешово, където попадат на андартска засада, организирана от капитаните Георгиос Цондос, Хрисостомос Хрисомалидис, Алексис Караливанос и Панделис Кандилас. Обградени от 200 гръцки четници Живков и Христов заедно със сина на хазайката си дават седемчасово сражение, в което загиват 32 гърци. Двамата другари на Костандо Живков падат убити, а той загива след като андартите запалват къщата.[4][5] Заместен е като районен войвода от Киряк Шкуртов.[3]
Братът на Костандо Щерьо Живков загива в 1907 година като четник на ВМОРО в Косинец.[6][7] Другите му братя Апостол[8] и Христо загиват съответно през Първата световна война в българската армия и Гръцко-турската война в гръцката армия.[9]
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
| „ | Костандо Желегоцки от с. Желегоже, с първоначално образование, достоен наследник на Нумо Желински, левент юнак и авантюрист, страшилище на нестраколските турци харамии и на гръцките бандити, безпримерен народен защитник, геройски загина заедно със скъпоценния си другар подвойвода Иван Христов в люто сражение с гръцка банда в Лебишево.[1] | “ |