Коне Самарджиев

Самарджиев е роден в 1854 година в град Прилеп. От 1860 до 1862 година учи църковнославянския буквар и часослова във взаимното училище в родния си град при Коте Пазов и Ангел Смичков, а в 1862 – 1963 година учи при Христо Колчаков. Занимава се със самарджийство заедно с баща си. В 1880 година е избран за училищен настоятел. През 1883 година се мести в Солун и на 1 септември с помощта на Насте Стоянов и Димитър Ризов открива българска книжарница, която доставя книги за българските училища и библиотеки в цяла Македония. В 1888 година обзавежда българско отделение към италианската печатница на Салваторе Муратори и печата всички български учебници за началните училища и някои за прогимназиалните. От 1889 година Самарджиев започва да печата и литаратурно-етнографското научно списание „Книжици за прочит“,^[2] в което публикуват научни трудове на Димитър Матов, Васил Кънчов, Марин Дринов, Андрей Тошев.

Всяка година Самарджиев отпечатва и „Македонский календар – Св. Кирил и Методий", под редакцията на Димитър Ризов, който събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като Иван Вазов, Петко Славейков, Марин Дринов, Трайко Китанчев, Константин Мишайков, Андрей Ляпчев, Константин Величков и ги праща за отпечатване в Солун. „Македонский календар“ и „Книжици за прочит“ са единствените периодични български печатни издания в Османската империя по това време. През 1892 година Самарджиев и Насте Стоянов са арестувани и изпратени на заточение в Кония заради печатаната и разпространявана от тях литература.^[3][4] Според сведения от периодичния печат при отпътуването им са изпратени от 150 граждани на солунското пристанище.^[5]

В 1897 година Самарджиев е сред дванадесетте основатели на Българското тайно революционно братство в Солун.В 1903 година печатницата на Самарджиев е затворена и започва отново работа едва след Младотурската революция през 1908 година, когато е преустроена. Обзаведена е с две големи печатарски машини и две американки. Самарджиев печата изданията „Културно единство“, „Отечество“ (1909) и „Искра“ (1911 – 1912).

Самарджиев е противник на революционната борба сред Хуриета. В 1910 година се среща с министър Андрей Ляпчев и го укорява, че правителството е спомогнало за възстановянето на ВМОРО и е „пуснало войводите в Македония“, а Ляпчев му отговаря, че целта на кабинета е да се компрометира младотурския режим.^[6]

През юни 1911 година Самарджиев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя – проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.^[7]

Самарджиев умира в Солун през май 1912 година. На следната 1913 година печатницата му е опожарена по време на Междусъюзническата война.^[8][9]

Самарджиев е баща на учителя и революционер Йордан Самарджиев.^[10] Сестра му Анастасия (Таса) е женена в щипския род Чучкови.^[11]

• 
  Календарче „Св. Кириллъ и Методий“ за високосната 1884 година. Солунъ и Прилепъ, Издава книжарницата на К. Г. Самарджиева и С-ие.
• 
  Икономовъ, Т. Читанка за обучение въ прочитъ: Второ отдѣление,. Солунъ, Издание и печатъ на К. Г. Самарджиевъ & Сіе, 1888.
• 
  „Книжици за прочит“, 1889 г.
• 
  Кѫнчовъ, Василъ. Отечествовѣдение. Учебникъ за четвърто отдѣление съставенъ споредъ новата Екзархийска програма. Издава книжарницата на К. Г. Самарджиевъ & Сие въ Солунъ и Прилѣпъ; Издание на Хр. Г. Дановъ, Пловдивъ, 1899.
• 
  Наумовъ, А. Читанка за трето отдѣление за първоначалните училища. Трето преработено издание. Солунъ, Издание и печатъ на книжарницата К. Г. Самадржиевъ и С-ие. Скоропечатница на С. Муратори и С-ие, 1891.
• 
  Спространовъ, Е. Разкази за дѣца. Издание на книжарницата на К. Г. Самарджиевъ С-ие въ Солунъ и Прилѣпъ, Печатница на Хр. Дановъ, Пловдивъ, 1896.
• 
  Daudet, Alphonse. Портъ-Тарсконъ или последнитѣ приключения на знаменития Тартаренъ. Превѣлъ от французски д-р Н. Димчевъ. Солунъ, Издава книжарницата на К. Г. Самарджиевъ & Cиe, 1898.
• 
  Восточно Церковно Пѣнїе. Цвѣтособранїе. Часть III-а Литургія. Солунъ, Издава Печатницата на К. Г. Самарджиевъ и С-ие, 1905.
• 
  Наумовъ, А. Букварь. Единадесето издание. Солунъ, Издание на книжарницата К. Г. Самарджиевъ и Сіе, 1905.
• 
  Наумовъ, А. Букварь. Дванадесето издание. Солунъ, Издава книжарницата на К. Г. Самарджиевъ и Сие.
• 
  Наумовъ, А. Читанка за първо отдѣление. Осмо издание. Солунъ, Издание на книжарницата К. Г. Самарджиевъ и Сіе, 1905.
• 
  Мирчевъ, Д. Учебникъ по български езикъ за III класъ. Солунъ, Издава книжарницата на К. Г. Самарджиевъ и Сіе, 1906.
• 
  Наумовъ, А. Учебникъ по смѣтанье за второ отдѣление на първоначалнитѣ училища. Трето издание. Солунъ и Прилѣпъ, Издание и печатъ на книжарницата К. Г. Самарджиевъ и С-ие, 1907.
• 
  Христовъ, Анастасъ. Аг­рарниятъ въп­росъ въ Маке­до­ния и Одрин­ско. Солунъ, Печатница на К. Г. Самарджиевъ & С-ие, 1909.

• Календарче „Св. Кириллъ и Методий“ за високосната 1884 година. Солунъ и Прилепъ, Издава книжарницата на К. Г. Самарджиева и С-ие.
• Автобиография на Коне Г. Самарджиев // Развитие II (XI-XII). 1919. с. 331.
• Календарче „Св. св. Кирилъ и Методий“ за 1913 г. Солунъ, Издава книжарницата на К. Г. Самарджиева и С-ие, 1912.
• Самарджиевъ, К. Г. Сърбитѣ // Новини I (27). Цариградъ, 28 мартъ 1891.