Гюмюрджина

Гюмюрджина е разположена на надморска височина от 32 – 38 м в историческата област Западна Тракия, в подножието на родопския рид Гюмюрджински снежник и на около 20 км северно от Бяло море. Най-близките летища на гръцка територия са край Дедеагач (65 км) и край Кавала (80 км). Гюмюрджина се свързва с железопътни и автобусни линии с редица градове в Гърция, а също и с Истанбул. В близост преминава и ползващата се с национално значение северна гръцка автомобилна магистрала „Егнатия Одос“. На около 34 км в югозападна посока е селцето Порто Лагос със своя живописен залив, известен с богатото биоразнообразие и хубави морски плажове.

По данни от преброяването от 2011 г., жителите на града възлизат на 66 919 души, една част от тях включва приблизително 13 000 студенти, учащи и войска. Около половината от населението са гърци, а другата половина са турци и българо-мохамедани, голяма част турцизирани, по-малка част съставляват ромите и арменците. Мнозинството от гръцкото население са потомци на гръцки бежанци от Мала Азия и Източна Тракия, в по-ново време гръцката държава заселва в района и немалко гръцки изселници от страните от бившия СССР.

Голяма част от историята на града е тясно свързана с Виа Егнация, древният главен римски път, който свързвал някогашния Дирахиум с Константинопол. В късния римски и византийски период, градът се нарича Максимианополис. Римският император Теодосий I издига малка крепост на кръстопътя на Виа Егнация с пътя, свързващ Беломорието, през Родопите, с Филипополис. Ранният период от съществуването на селището около крепостта не продължава дълго заради близостта до по-големия и значим градски център Мосинополис на запад, така в края на 12 век мястото е напълно обезлюдено.

През 1207 г. цар Калоян разрушава Мосинополис и прогонва останалите живи жители, които се настаняват покрай изоставената малка крепост на днешна Гюмюрджина. Йоан VI Кантакузин споменава за пръв път селището под името Кумуцина във връзка с гражданската война във Византия в ранния 14 в.^[2]

Българското Възраждане започва в Гюмюрджина към 1890 година, когато околните български села вече са се освободили от гърцизма и са станали екзархийски и така процесът на погърчване на българските търговци и занаятчии в града спира.^[3] Създаването на българска община, училище, църква и архиерейско наместничество става въпреки фанатичния натиск и пречки от страна на гръцкия владика и силогоса в града. Действията на българите са подкрепяни от гръцкия първенец Димитър Лалата.^[4] Архиерейско наместничество в Гюмюрджина се открива в 1894 година, българската църква е осветена в 1903 година.^[5]

При избухването на Балканската война 4 души от Гюмюрджина са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10]

Градът е превзет от българската армия от османска власт на 8 ноември 1912. През Междусъюзническата война в 1913 от 16 август до 6 октомври съществува така наречената Гюмюрджинска република. От 1912 до 27 ноември 1919 е в границите на България. С Ньойския договор преминава към администрацията на „Междусъюзническа Тракия" която на 28 май 1920 г. е предадена на Гърция. Първото гръцко управление е 20 години - до 20 април 1941 г., когато градът и областта повторно са завладени и присъединени към България. По примирието със Съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските военни части и администрация са оттеглени. Предадена е на Гърция с Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г.

Гюмюрджина разполага със задоволителна училищна мрежа, включваща около 20 начални училища, 7 основни училища и 4 гимназии, а също така и Институт за професионално обучение и 2 технически образователни института.

Градът е университетски център от 1973 г., в него е разположен ректоратът и най-много учебни структури на гръцкия Тракийския университет „Демокрит“.

На около 7 километра в посока на град Ксанти има нова и добре уредена полицейска академия.

Гюмюрджина има футболен отбор – Пантракикос, който в сезон 2008 – 2009, 2009 – 2010 се състезава в гръцката първа дивизия. Най-голямото им постижение е 11 място в първа дивизия през сезон 2008 – 2009 г.

• 🇧🇬 Кирково, България
• Кърджали, България

Родени в Гюмюрджина

• Апостолос Грозос (1892 – 1981), гръцки комунист
• Борис Николов Стамболиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война^[11]
• Димитър Гаджанов (1874 – ?), български професор по турски език
• Евгени Георгиев Тончев (1919 – 1979), поручик-летец роден на 3 юни 1919 г. Участва във Втората световна война и във въздушната отбрана на София през 1943 – 1944 г., носител на „Орден за храброст“.^[12]
• Иван Йорданов Икономов (21 ноември 1917 - ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет^[13]
• Иван Христов Иванов – Зъбчето (1916 – 1943), комунистически деец, секретар на РК на РМС в София^[14]
• Костадин Кръстев Харизанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[15]
• Людмила Младенчева (1920 – 1976), българска писателка
• Ставри Димитров Айдаров – Филип (1921 – 1944), български партизанин^[14]
• Стилпон Кириакидис (1887 – 1964), гръцки фолклорист, историк и университетски преподавател
• Стойно Алексиев Стойнов (21 юни 1915 - ?), завършил в 1941 година право в Софийския университет^[16]
• Цветана Цветкова Момчилова (27 юли 1917 - ?), завършила в 1942 година история в Софийския университет^[17]
• Янко Христов (1919 – 1994), български политик^[18]

Починали в Гюмюрджина

• Захари Пенчев Ханджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война^[19]
• Иван Лечев Тодоров, български военен деец, санитарен полковник, загинал през Първата световна война^[20]

• Последният бежанец