Кировска област

Първото руско селище в региона Кашкаров се споменава в летописите през 1143 г., преименуван на Котелнич през 1181 г., от 1780 г. град Котелнич. През 1374 г. от новгородците е основан град Вятка, от 1934 г. град Киров. През 1459 г. за първи път е споменат Орлов, като се предполага, че е основан през ХІІ в., през 1780 г. официално е признат за град Орлов. През 1584 г. са основани укрепените пунктове Уржум и Яранск (от 1780 градове), а през 1780 г. за градове са признати Слободской, Малмиж и Нолинск. На 7 декември 1934 г. с постановление на ВЦИК на СССР е образуван Кировски край, отделен от състава на Горкиевски край. На 5 декември 1936 г. Кировски край е преименуван на Кировска област.

Кировска област се намира в източната част на Европейска Русия, в Приволжки федерален окръг. На север граничи с Архангелска област и Република Коми, на изток – с Пермски край, на югоизток – с Република Удмуртия, на юг – с Република Татарстан, на югозапад – с Република Марий Ел и на запад – с Нижегородска, Костромска и Вологодска област. В тези си граници заема площ от 120 374 km² (30-о място по големина в Руската Федерация, 0,7% от нейната територия).^[2]

Кировска област е разположена в източната част на Източноевропейската равнина. Повърхността ѝ представлява хълмисто-вълниста равнина с общ наклон от север на юг. В централните части на областта, в меридиално направление се простира възвишението Вятски Ували (височина до 284 m). На североизток в пределите на областта попадат части от Верхнекамското възвишение (височина до 337 m – най-високата точка на областта), а на север – възвишението Северни Ували, по което преминава вододела между реките Волга и Северна Двина. По течението на река Вятка са разположени Верхневятската, Чепецката, Кирово-Котелническата и Килмезката низини. Централните и южни райони на областта са набраздени от дълбоки до 30 – 40 m суходолия и оврази. Срещат се и карстови форми – пещери, понори, ували и карстови езера.^[2]

Климатът е умерено-континентален, с продължителна умерено студена зима и кратко, но сравнително топло лято. Средна януарска температура от -14 до -16 °C, средна юлска температура от 17 до 19 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 – 600 mm в северните райони до 400 – 450 mm в южните райони. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 155 дни на север до 170 дни на юг.^[2]

В Кировска област има 19 753 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 66 628 km и те се отнасят към два водосборни басейна: на река Волга (около 90% от територията на областта), вливаща се в Каспийско море и на река Северна Двина (около 10%), вливаща се в Бяло море. Към водосборния басейн на Волга принадлежи нейния най-голям приток река Кама, която протича през източните райони на областта с част от горното си течение. Към нейния водосборен басейн се отнася най-голямата река в Кировска област река Вятка (десен приток на Кама) със своите големи притоци: леви – Белая Холуница, Чепца, Килмез; десни – Кобра, Летка, Великая, Молома. На запад в пределите на областта протича най-горното течение на река Ветлуга (ляв приток на Волга). Северозападните и крайните североизточни части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Северна Двина. Оттук води началото си и протича дясната съставяща на Северна Двина, река Юг с десния си приток Луза, а на североизток извира река Сисола, ляв приток на Вичегда, която е десен приток на Северна Двина.^[3]

Поради това, че областта е разположена на вододела между две големи реки, основното количество от реките ѝ са представени предимно с горните си течения. Те са предимно равнинни реки, с бавно течение, малък наклон и много меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие прекъсвано от епизодични прииждания в резултата на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват през първата половина на ноември, а се размразяват в началото на април (в южните части) и в края на април (в северните части).^[3]

В областта има над 5,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 153 km², в т.ч. около 1180 езера с площ над 10 дка. Най-разпространените езера са крайречните (старици), а по вододелните била се срещат карстово-суфозианни езера. Най-големите езера са разположени по заливната тераса на река Вятка, като много от тях не са изследвани и нямат имена. Най-големия изкуствен водоем е Белохолунецкото водохранилище (13 km²) на река Белая Холуница, ляв приток на Вятка. Блатата заемат 1,11% от територията на Кировска област – 1333 km², като най-голямото блато е Саламатевското, разположено в североизточната ѝ част.^[3]

Най-разпространените почви в областта са подзолистите (35% от територията) под иглолистни гори и ливадно-подзолистите (45%) под смесени гори. В района на възвишението Вятски Ували има по-плодородни ливадно-карбонатни, а по долините на реките – алувиално-ливадни почви (6%). По плоските вододели и в заблатените низини се срещат блатни почви (6%), а по десния бряг на река Вятка, в южните части на областта – сиви горски почви (7%).^[2]

Кировска област разполага с големи горски ресурси (дървесни запаси 800 млн.m³), като горския фонд заема около 7 млн.ха, основно смърч и ела. На юг горите са смесени. Основните горски масиви са съсредоточени в северните райони, където залесеността достига 70 – 90%. Смърчовите и еловите гори заемат 34,6% от цялата горска площ, боровите 21,5%, брезови 32,1%, осикови 105%, други 1,3%. Ливадите и пасищата (729 хил.ха) са разпространени по заливните тераси на река Вятка и нейните притоци.^[2]

Животинския свят е представен от бялка, лисица, бял заек, видра, рис, мечка, лос, а на североизток северен елен. Аклиматизирани са ондатра, енотовидно куче, речен бобър. Реките и водоемите на областта са богати на различни видове риби.^[2]

На 1 януари 2017 г. населението на Кировска област е наброявало 1 283 400 души (38-о място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Плътност 10,66 души/km². Градско население 76,82%.

Съгласно преброяването през 2010 г.:

• руснаци – 1 199 691 души,
• татари – 36 457 души,
• марийци – 29 598 души,
• удмурти – 13 639 души,
• украинци – 7718 души
• лица, които не са указали националност – 35 585 души

В административно-териториално отношение Кировска област се дели на 6 областни градски окръга, 39 муниципални района, 18 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Вятски поляни, Киров, Кирово Чепецк, Котелнич и Слободской) и 13 града с районно подчинение и 40 селища от градски тип.

В Киров има летище от регионално значение. Киров е свързан с железопътен транспорт с градовете от Транссибирската магистрала, (Москва и Владивосток).

Развита е и мрежата от автомобилни пътища с твърдо покритие.

В основата областта на селското стопанство - животновъдство; отглеждат се зърнени култури, картофи, зеленчуци и лен.

• Официалният сайт на администрацията на Кировска област Архив на оригинала от 2005-12-26 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Кировской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​