Киевска област

Най-старият град в областта (без град Киев) е Переяслав, който за първи път се споменава като такъв в летописните източници през 906 г. под името Переяслав (от 1943 г. Переяслав-Хмелницки). През 1796 г. за град е признато селището Василков, основано през 10 век. Деветнадесет града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1925 г. (град Била Церква) до 1988 г. (град Славутич). След разпадането на СССР и образуването на независима Украйна за градове са признати селищата Березан (1994 г.), Ржиштев (1995 г.) и Буча (2007 г.). Киевска област е образувана на 27 февруари 1932 г. и се явява една от първите 5 области в бившата Украинска ССР. На 15 октомври 1932 г. източните райони на областта са отделени в новосъздадената Черниговска област, на 22 септември 1937 г. от западните ѝ райони е образувана Житомирска област, а на 7 януари 1954 г. от южните ѝ райони – Черкаска област.

Северозападната част на областта е част от зоната на експроприация поради радиоактивното замърсяване, причинено от аварията в Чернобилския ядрен реактор през април 1986 г. Големите градове Чернобил и Припят, в зоната на отчуждаване са забранени за живеене и сега са изоставени градове. За настаняване на евакуираното население от района с радиоактивното замърсяване е построен нов град Славутич, на 45 km североизточно от Чернобил в Черниговска област, който обаче е част от територията на Киевска област.

Киевска област се намира в северната, централна част на Украйна. На север граничи с Беларус, на североизток – с Черниговска област, на изток – с Полтавска област, на юг – с Черкаска област, на югозапад – с Виницка област и на запад – с Житомирска област. В тези си граници заема площ от 28 121 km² (8-о място по големина в Украйна, 4,66% от нейната площ). Дължина от север на юг 255 km, ширина от запад на изток 188 km.^[2]

По-голямата част от територията на областта попада в пределите на Приднепровската низина, покрай средното течение на река Днепър, а северните райони са заети от югоизточната част на обширната, слабо разчленена и силно заблатена Полеска низина. На юг се простират разклоненията на Приднепровското възвишение с максимална височина 273 m (49°25′55″ с. ш. 30°35′49″ и. д. / 49.431944° с. ш. 30.596944° и. д.49.431944, 30.596944, западно от село Крутие Горби в Таращански район)..^[2]

Климатът е умерено континентален с мека зима и топло лято. Средна януарска температура в северната част -6,5 °C, в югозападната -5,5 °C, средна юлска съответно 17,5 °C и 20 °C. Годишната сума на валежите варира от 500 на юг до 600 mm на север в Полесието. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 198 – 204 денонощия.^[2]

Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Днепър, която протича през нея от север на юг и югоизток на протежение от 246 km с част от средното си течение. На територията на областта в Днепър се вливат реките: десни – Припят, Тетерев, Ирпен и Рос (протича през областта с част от горното и цялото си средно течение) и др.; леви – Десна, Трубеж и др. През 1965 г. на 20 km северно от Киев е изградена преградна стена на река Днепър и се образува голямото Киевско водохранилище, а в югоизточната част на областта се намира по-голямата част на Каневското водохранилище.^[2]

Почвите в северната част са ливадно-подзолисти, а в южната лесостепна част, върху льосови наслаги – много плодородни оподзолени черноземи, сиви и светлосиви оподзолени почви. Северната част на областта е разположена в пределите на Полесието, а южната, по-голяма част – в лесостепната зона. Горите и храстите заемат около 19% от територията на областта. За северната част са характерни основно бор с примеси от бреза и дъб, а в лесостепните райони – малки и редки гори от дъб, габър и липа. Значителни части от долините на реките са заети от ливади и пасища. Животинският свят е представен от лос, кошута, дива свиня, бурсук, вълк, бялка, лисица, заек, в безлесните райони – гризачи, а по бреговете на реките и водоемите се срещат бобър, видра, диви гъски и др.^[2]

На 1 януари 2015 г. населението на Киевска област област е наброявало 1 732 200 души (без населението на град Киев, 3,79% от населението на Украйна). Гъстота 62,24 души/km². Градско население 61,92%. Етнически състав: украинци 92,52%, руснаци 6,0%, беларуси 0,48%, поляци 0,16%, арменци 0,13% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Киевска област се дели на 12 областни градски окръга, 25 административни района, 25 града, в т.ч. 12 града с областно подчинение и 13 града с районно подчинение и 30 селища от градски тип.^[1]