Категории (Аристотел)

„Категории“ (на старогръцки: Κατηγορίαι; на латински: Categoriae) е кратко съчинение, което е схващано като Аристотеловото учение за понятието. В него философът въвежда десет общи категории (познати на средновековните автори с термина на латински: praedicamenta), които да класифицират всеки съществуващ предмет на човешкото схващане: същност, количество, качество, отношение, място, време, положение, притежание, действие, подложеност (на действие). Аристотел възнамерявал да изброи всичко, възможно да бъде изразено без състав и структура, и по такъв начин всичко, което би могло да бъде субект или предикат на твърдение.

Категории
Κατηγορίαι
Автор	Аристотел
Оригинален език	старогръцки
Вид	съчинение
Категории в Общомедия

В текста, достигнал до нас, отчетливо се разграничават три дяла, встъпителният (гл.1 – 4) и финалният (гл. 10 – 15), наричани съответно пре- и пост- предикаменти. Изброяването на десетте категории е извършено в глава 4. Известно разноречие между началото и средата, а също и множество несъответствия с други текстове на Аристотел водят съвременните изследователи към съмнение, дали Категории е собствено аристотелов текст.^[2][3]Пълното изброяване до десет категории се открива още веднъж единствено в Топика (109b21-3), като на повече от 60 други места из текстовете на Аристотел фигурират непълни списъци.^[4]

Категории става първата книга в „Органон“, набор от шест книги^[5], в които се излага логическата доктрина на Аристотел. Това подреждане обяснява и че тя става една от книгите, преведени на латински от Боеций, което я прави достъпна за по-късните схоластични коментатори.^[2] Известни са около 200 средновековни латински коментара,^[6] докато от гръцката античност са запазени само 8 (от Амоний, Олимпиодор Млади, Порфирий, Филопон, Симплиций, Дексип, Елиас, anon.^[7]).

В началото на XIX век, когато популярност добиват очертаните от Кант нови категории, Фридрих Тренделенбург обръща внимание, че предложеното от Аристотел реално съответства на граматиката на езика, а не на абстрактна логика. Около век по-късно Емил Бенвенист недвусмислено доказва правотата на тази бележка.^[8]